24rodopi.bg/Общество
Има нещо затрогващо в есенната меланхолия. Тиха джазова мелодичност. Като онзи текст на Вернон Дюк… Там обаче са кварталите на Ню Йорк, улици, алеи в големия и мрачен град.
При нас е различно. Тук дърветата „горят“ в самотата на отдъхващата си природа. При нас посланието се носи без оркестър, но пак по ноти. Тихи, едва доловими.
Някъде в планината. Нашата планина.
