24rodopi.bg/Общество
Въздухът е по-различен. Заведения никнат като гъби. Кръчмите са пълни с народ, който твърди, че диша свободно. Започва да се усеща влиянието на щатските долари и германските марки от първите, престрашили се да променят съдбата си на запад, демонстрирайки нов стандарт отново в родния град.
Кърджали е пълен с народ. Няма и помен от строителството, което ще се развихри след като настъпи новият век. Атмосферата е като след лятна буря, замела прахоляка. Соц миналото е още живо, но в контраст с новите светлини като в американска реклама. Паметникът на Вожда Георги Димитров го няма, но в района около него вечер дъни силна музика.
„Дискотека „Орфей” беше една от новите емблеми на Кърджали. Символът на 90-те години. Беше младежкият бар. Заедно с „Торонто”, „Веселиано”, „Арпезос”, Младежкия, „Олимп”, „Париж”. Там беше царството на купона. Всеки петък се превръщаше в центъра на града. Петък вечер бе празникът на Кърджали. Цялото поколение, родено през 80-те, търсеше забавление в „Орфей”. Входът бе 2 лева, от които лев куверт. На някои от талоните цифрата през нощта достигаше до 3000. Толкова хора са преминали през бара. Охраната дори не пускаше след определен час-просто нямаше как толкова хора да се поберат в помещението. Водките бяха в пластмасови чашки. По сто грама във всяка, наредени като армия на бара. Талонът за лев на входа се заменяше със 100 грама някакво незнайно какво производство алкохол“.
Кърджали през 90-те години.
Спомени на порасналите. На растежа по онова време.
„Ако можехте да върнете САМО ЕДНО култово място от миналото на Кърджали (заведение, кино, магазин) – кое би било?“.
Един прекрасен въпрос, зададен от кърджалиеца Николай Аргиров в най-голямата фейсбук група „Кърджали днес“. И предизвикал десетки, десетки отговори.
От живота като френски шансон през 70-те, през спокойното бунтарство на 80-те, та до шеметното и неоново следващо десетилетие.
„Кино ОРФЕЙ, ресторантите „Москва“ и „Простор“, „Златното пиле“, Младежкия + розариума, Барове/дискотеки – Снека, Мецанин, Бар Арпезос, 15-тия, Спортна среща, Дупката(България), бар Париж… и Захарно петле. Всичко това липсва!
Всички стари обекти, имаше атмосфера, имаше енергия, хората живяха с кеф и удоволствие, наслаждаваха се и най важното се чувстваха хора“.
Част от отговорите. Спомени предимно за заведения. Човек би помислил, че е просто носталгия от сорта… „ракията на старите цени“.
Но има и други:
„Всичко истинско, дух, морал, щастие, надежда, Без преструвки и лицемерие. Най-вече Доброта между ХОРАТА.
Аз бих върнала хората. Само с тях всичко би било смислено“.
Очаквайте: 90-те: Началото на свободата, слугите, партии и ментета…
