Самуил Крумов/24rodopi.bg/Общество
Излиза някакъв – Глистев, Глишук, или нещо подобно. Ама пак глист. И се репчи с брадясало лице на некъпаняк от фронта на интернет. Репчи се с нещо от сорта: „Ако посмеят да играят хоро пред Народния театър, ще ги смажем!“.
Става въпрос за неделното хора, което се провежда в различни градове на страната. Събират се нашенци, пускат музика и играят. Рамо до рамо, ръка за ръка.
Но глистът е събрлал дружината с разпънат транспарант „Тук не е Москва“. И ще ги гази.
Кретенията няма дъно.
Тези глисти са тотално, по петрохански откачени. Тези как да има ще бутнат Шипка и ще турят Статуята на свободата с лика на Калушев.
Щото това не е Москва.
Щото май пред Болшой театър всяка неделя се извиват български хора.
Тези глисти ненавиждат всичко българско.
Щото тук не е Москва.
Кретенията е безкрайна.
Но докато това се приема с насмешка, подобни девианти стават все по-нагли и по-нагли.
Глисти, тук не е Психодиспансер.
И ако държавата не се намеси, то това е ясен сигнал, че вече държава няма.
Има глисти. Една шепа, но възпроизвеждаща се в задника на очуканата действителност в очуканата София, наречена „Тук не е Москва“.
