24rodopi.bg/Политика
„Госпожо Калас, знаете ли колко губи България на ден заради превръщането на Черно море във военна зона?“
С тези думи към върховния представител на ЕС по външна политика и политика на сигурност Кая Калас се обърна евродепутатът Елена Йончева. Тя участва в дебати в Страсбург нарастващите атаки срещу корабоплаването в Черно море и ефектите, които оказват върху регионалната стабилност и продоволствената сигурност.
Европейската комисия да предприеме спешни мерки, които да защитят държавите от Западното Черноморие от негативните икономически, поиска Елена Йончева, член на групата на ЕКР, избрана с листата на ДПС.
Войната в Украйна превръща Черно море във все по-опасна зона за икономическата и продоволствената сигурност на Европейския съюз. Застрашени са морските транспортни коридори, пристанищата, подводните комуникационни кабели и енергийната инфраструктура. Но военните рискове имат и сериозни икономически последици. Не можем да позволим европейски стопани да плащат с поминъка си, заяви Елена Йончева.
Тя предлага Европейската комисия (ЕК) спешно да предприеме няколко мерки:
-Специален европейски механизъм (гаранционен фонд) за споделяне на военния риск и компенсиране на засегнатите сектори в Западното Черноморие – например като се покрива част от извънредния риск за кораби, товари и пристанищни операции;
-Фонд за пристанищата Варна, Бургас и Констанца, който да финансира мерки за безопасност, резервно оборудване и непрекъсваемост на дейността, чрез създаване на резервен капацитет за съхранение и пренасочване на товари; инвестиции в силози, интермодални терминали и железопътни връзки, например;
-Механизъм за защита на подводната инфраструктура – наблюдение и бързо възстановяване на кабели, тръбопроводи и енергийни връзки;
Госпожо Калас, чакаме действия от Вас, искаме европейска солидарност, искаме действия – още веднъж се обърна Елена Йончева към Кая Калас.
В духа на европейска солидарност, например, би могло инфраструктурните проекти в и между България, Румъния и Гърция да получат абсолютен приоритет. В спешен порядък да се изгражда и разширява физическата инфраструктура, която да е готова за експлоатация в случай на влошаване на ситуацията в Западното Черноморие.
Черноморският регион би трябвало да е сред приоритетите на ЕК, която през май 2025 г. представи специална стратегия за него. Един от стълбовете в нея предвижда развиване на търговски, транспортни и енергийни коридори.
Основният износ на пшеница от България се осъществява от пристанищата във Варна и Бургас т.е. за близо пет тона годишно са необходими около 150 кораба. От Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщават, че някои кораби вече отказват да плават до България. Застраховките са се повишили между три и пет пъти, като някои компании отказват да ги сключват.
В България има около 32 млн. декара площи със зърно, от които почти 12 млн. декара са с пшеница. Близо 14 млрд. евро е стойността на българския внос, който преминава по морските пътища.
За българската икономика от значение е и сигурността на подводната инфраструктура. Един от най-важните проекти е „Кардеса“, по който предстои изграждане на подводен оптичен интернет кабел с дължина около 1700 км. Той ще свързва София с Грузия, Турция и Украйна като ще утвърди България като ключов дигитален разпределител на Балканите, място за изграждане на дейта центрове и развитие на AI. Към края на 2026 г. проектът „Кардеса“ се намира в предварителен етап по отношение на Черно море, но вече има ключов напредък по другите части от дигиталния коридор. България трябва да започне полагането на подводния кабел в началото на 2027 г.
Регионална оптична свързаност се осъществява чрез подводната кабелна система KAFOS – между Румъния, България и Турция, покрай западното крайбрежие. Общата му дължина е над 500 км. Българската точка е във Варна.
България е в процедура по присъединяване и към проекта „Зелен енергиен коридор“, който е предвиден да свърже енергийните системи на Южен Кавказ с континентална Европа през Румъния, Унгария и България за бъдещ внос на зелена електроенергия. Той се оценява на около 2 млрд. евро.
В българската икономическа зона се намира и газова инфраструктура – на платформата в находище „Галата“ (на около 25 км източно от Варна), както и зоните за дълбоководни проучвания.
