Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари
Сетих се за Теди Москов и „Улицата“. Една готина сцена, която с одрипано откровение показваше одрипаната действителност.
После, не знам защо, хаосът от мисли ме хвърли към някакъв месец на друга държава, в чийто акцент е годишнина от декларацията за независимост на съответната държава.
И пак към „Улицата“.
И съчинявам сценарий на сцената.
Върви бащата оклюмал…
Детето: Тате, тате, защо една леличка говори толкова екзалтирано за чуждата независимост?
Бащата: Ами, защото си няма своя бе, тате!
Детето: Радва се на чуждото?
Бащата: То, и аз се радвам на чуждото, ма майка ти да не чуе…
Детето: Като е чуждо, що го име за свое?
Бащата: Всяка прислуга смята господарското за свое.
Детето: Господарят радва ли се от това?
Бащата: Господарят е за това да се чувства господарски, радостите на прислугата не го вълнуват.
Детето: Не е ли жалко?
Бащата: Те и трохите са жалки…
