Алиджан Исмаил/24rodopi.bg/Общество
Ако гледаме ежедневния ръст в цените на горивата и слушаме постоянните оплаквания на хората в Кърджали, градът ни би трябвало да е притихнал, а колите – паркирани пред блоковете. Щом слънцето залезе (напоследък и посред бял ден), улиците ни се превръщат в полигон.
Дрогата и алкохолът не признават „Акциз“
Последните случаи са плашещи – шофьори с над 2 промила, гарнирани с „коктейл“ от амфетамини и метаамфетамини. За тези хора цената на литър бензин е последната грижа. Когато съзнанието е замъглено от „пико“ или домашен еликсир, инстинктът за самосъхранение изчезва, а с него и всякаква финансова логика.
Нощните джигити – скъпото хоби на „бедните“ младежи
Интересно е как 18-19 годишни младежи, които официално нямат и ден трудов стаж, успяват да „изпилят“ гуми за стотици левове на всяко кръстовище. Тук горивото не е разход, а инвестиция в „имидж“. В Кърджали колата все още е по-важна от хляба.
Катастрофите – сметката, която плащаме всички
Цената на горивото може да се вдига, но цената на човешкия живот в региона сякаш пада. Всеки ден четем за „кацнали“ коли в дерета, отнесени огради и разбити ламарини. Джигитите не ги спира цената на петрола, защото те не карат, за да стигнат от точка А до точка Б – те карат, за да избиват комплекси.
