Земетресенията и големият въпрос „Как се гради у нас?“! Предприемачът Гьокай Гюлер говори за играчите в бранша, избора на дом и лошото строителство

Строителният предприемач Гьокай Гюлер: Огромна част от новодомците се интересуват само от цената. Не ги интересува дали сградата би издържала на силен

Строителният предприемач Гьокай Гюлер: Огромна част от новодомците се интересуват само от цената. Не ги интересува дали сградата би издържала на силен земен трус


24rodopi.bg/Общество/от вестник „Марица“
Строителният предприемач Гьокай Гюлер е възпитаник на Нюйоркския университет (New York University). Строително инженерство е завършил и в Истанбулския технически университет. Роден в града край Босфора, Гьокай Гюлер от години живее в Пловдив и работи в семейната фирма „ГЕРТ груп“ от 2016-а.
Фамилия Гюлер развиват успешно в града под тепетата бранда „Панорама парк“ в жилищното строителство. Тяхна реализация е и комплексът „Панорама парк Кърджали“.
Екип на вестник „Марица“ разговаряме с Гьокай Гюлер за акцентите на имотния пазар и жилищното строителство през призмата на бедствието на века – опустошителните земетресения в Турция. Според официалните данни, по време на бедствието загинаха 48 хиляди души, но според местното население живота си на 6 февруари са загубили над 150 000 души.
– Г-н Гюлер, изискванията за антиземетръсно строителство и тяхното изпълнение станаха ли основна тема при сделките за покупка на жилище? Задаваме Ви този въпрос след бедствието на века! Много научни доклади показват, че България също се намира в силно сеизмична зона. Има ли повод за притеснение?
– За съжаление, въпросът „колко струва?“ продължава да е водещ. Наблюденията ми са върху целия имотен пазар у нас.
Огромен процент бъдещи новодомци се интересуват основно от цената, а някои дори не се и замислят дали това жилище е неговата и на семейството му сигурност. Не се замислят при едно силно земетресение дали сградата ще остане цяла, дали животът им ще е застрашен.
Факт е, че България се намира в силно сеизмична зона. Дори учените са категорични, че територията спада към сравнително опасните земетръсни зони на планетата.
Ние попадаме в обсега на Средиземноморската сеизмична зона, която е втората по активност в света, и тук се случва почти всеки четвърти трус в света. Отделно разломите в страната са 5 и в тях могат да се случат силни земетресения. Пловдив се намира само на 100 км от такъв разлом. Градът под тепетата, вторият по големина в страната и който в определени периоди е на първо място по стартиране на нови сгради или предаване за експлоатация на такива, е в Маришката сеизмогенна зона. В България хората вярват на теорията на цикличност от 100 години при големите катаклизми. Дори да не се наблюдава точно такава цикличност, от анализите на сеизмичните школи и особено в частта за земетресенията в Чирпан преди близо 100 години, в Димотика и други в тази част на континента става ясно, че земетресения е имало и ще има. Тектоничната плоча може да „спи“ 100-150 години и после натрупаната енергия да предизвика труса – колкото по-голяма е натрупаната енергия от местеното на тази плоча през годините, толкова по-силно е земетресението. И понеже тази цепнатина не е отвесна и добива изражение като коренна система, то и разрушителната сила засяга огромни райони.
На 6 февруари земетресенията в Турция засегнаха територия колкото България. При подобен трус у нас щети ще има в цялата страна.
– Излиза, че информираният човек трябва да влезе в офис „Продажби на имоти“ с въпроса: „Тази сграда гарантира ли моя живот при силен трус, самата тя ще остане ли непокътната след земетресение?“
– Хората трябва да знаят, че у нас след 2012 г. стандартите на строителството гарантират целостта на една сграда и живота на обитателите й при земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Ако всичко е свършено по правилата, конструкцията ще остане непокътната. Мазилка може да се напука, да се счупят прозорци, да паднат мебели в апартамента, но земетресения 7 по Рихтер не могат да съборят сграда.
В България са ставали високомагнитудни земетресения, ще стават и в бъдеще. Затова изборът на жилище трябва да е информиран избор, освен това бъдещият новодомец да си избере такъв строител, който е в състояние да контролира цялото строителство – от „а“ до „я“ .
В България не е възможно земетресение с магнитуд 9, това казват сеизмолозите. Но пък всички се опасяват от трус с 6,5 до 7 по Рихтер. Което означава, че след като имаме закони и правила, остава само строителят да си свърши перфектно работата и тогава вече спокойно да можем да кажем: „Вашето жилище е Вашата сигурност“.
Стандартът е добър, законът – също, остава строителят да изпълни високите критерии на изпълнение.
– Все още ли цената е водеща при покупката на едно жилище? Не се ли опариха твърде много хора от евтиното и некачествено строителство, не е ли твърде голям процент на купеното и препродадено заради редицата видими с просто око пропуски?
– Въпрос на стандарт, на мисленето на поколенията. Да живееш с идеята всичко да ти е евтино, „на сметка“, е грешно. Но пък се усеща промяната в мисленето и стъпките във всяка сфера на живота.
Както все повече си задават въпроса за истинската храна, така постепенно на имотния пазар основната тема ще е качественото изпълнение, а едва след това цената на имота. Все повече хора знаят, че под определена цена сиренето и кашкавалът не са това, за което ти го продават. А при жилищата – какво очакваш на цена, при която ококорваш очите? Кой строи? Как строи? Какви са материалите? Има ли контрол? Надзор? Това трябва да пита потенциалният клиент, който трябва да си гарантира контрола на целия процес на строителството. Едва след това идва цената. Когато се строи по правилата, тя не се различава в дадения район или град. Друг проблем е инвеститорът.

– Инвеститорът?
– Да, именно инвеститорът. Ако инвеститор е самата строителна компания, която изпълнява проекта, това определено е добре. Но когато инвеститорът е търговец, чейнчаджия, адвокат, ако щете, и ресторантьор, то този човек още с отварянето на количествените сметки, още с влизането си в обекта той започва калкулация откъде, какво да купи на по-изгодни цени. Той може да е най-добрият в сметките, на изгодните сделки, но при него липса историята на строителя. Този тип инвеститори виждат в тухлата Х пари, а строителният предприемач – качеството.
Със CV на печалбар няма как да се случи градивната съвкупност от закон-стандарт-качествени материали-изпълнение-постоянен контрол.
Както човек не отива да си лекува очите при ортопед и не се бръсне при касапин, така логично, когато тръгне да си купува жилище, ще потропа на вратата на строител, а не на баничар. Инвеститорът може да купи терен, да изчака удобния момент и да го продаде с печалба.
И както е най-нормалното нещо човек с пари да не стане лекар или фризьор, а да купи здравно заведение или фризьорски салон и да остави професионалистите да си вършат работата, така не трябва да се опитва да открива топлата вода в строителството с тънките сметки за сметка на крайния потребител.
И дори 1% намеса може да направи такива поразии, че когато новодомецът покани гости, още от входната врата с човешко око да се виждат пропуските и некачественото изпълнение на сградата. Когато имаш здравословен проблем, правиш всичко възможно да стигнеш до най-добрия лекар. Когато купуваш жилище, трябва да търсиш най-добрия строител. И в двата случая, нали говорим по основния акцент на интервюто – антиземетръсното строителство, то касае здравето и живота на бъдещия новодомец и на семейството му.
Не купувай, за да имаш покрив над главата, а за да имаш сигурно и уютно жилище.
– Нека поговорим за антиземетръсните мерки! Готова ли е България да посрещне едно голямо земетресение? Какви са наблюденията на строителния бранш.
– Държавата трябва да финансира още дейности, за да можем да говорим за много добра национална школа по сеизмично инженерство. Без сериозен бюджет не можем да постигнем желаното.
Законно нещата изглеждат добре, но в реалното изпълнение пробойните са видими. Голяма част от надзора се изпълнява документално, проби не се взимат, геолозите се появяват само преди първата копка. Общините също не проверяват, грижа ги е само да приберат таксите. А е важно и най-дребните грешки, които бъдат констатирани, да се отстранят на момента, а не да се скриват или отлагат във времето. Мисленето на всички е трагикомично – там има наш човек, ще се оправим. Сами си вредим с тези порядки.
На нашите обекти постоянно има инженери, техници, геодезисти – от първа копка до предаването на обекта за експлоатация. По времето на строежа трябва да се случи екипната работа, надзорът трябва да е постоянен.
– Беше въведен надежден стандарт срещу земетръсите едва след 2012 г. Масово обаче е мнението, че панелните жилища са по-надеждни от тези със зидани конструкции и стоманобетонни рамки. Така ли е?
– Защо панелите да са по-сигурни!? Те се появяват след Втората световна война, за да се изградят жилища на мястото на разрушенията в Москва, Ленинград и другите големи градове в Съветския съюз.
С панелите вдигат на крака Полша. Но няма концепция за панелно строителство в сеизмични зони, каквато е България. Едва през 1987 г. се въвеждат някакви антиземетръсни норми.
Животът на панелните блокове изтича, особено опасни са тези, в които има вътрешни преустройства. Ако се извърши мащабно обследване на тези сгради, ще се установят, че 4-те къси връзки, които са с дължина от 40-50 см, между панелите, крият риск при земетресение. Когато говорим за строителство в по-стари периоди, не бива да забравяме, че вместо да разчитат на фабричен бетон, строителите са бъркали на ръка. Няма спазване на стандарти на якост. Същото е и при железата, които днес са по-здрави заради съответното съдържание на карбон.
– Г-н Гюлер, ако например аз подпиша предварителен договор с дадена фирма за жилище и на следващия ден отида на обекта и видя, че полагат основите, с какво мога да изненадам строителя като информиран бъдещ новодомец?
– От 10 години стандартът в строителството е общ фундамент, но все още има инвеститори, които градят с ивичен фундамент. Образно казано, една обикновена маса е по-нестабилна на 4-те си крака, отколкото, като е обърната наопаки. Сградата се издига върху общ фундамент, а не върху съответния брой бетонни колони, между които при трус може да се окаже, че няма връзка. За разлика от ивичния фундамент, при общия се използват 50 на сто повече материали – бетон и желязо. Игнорирането на общия фундамент означава от 30 до 50 на сто икономия на бетон и желязо.
Сега разбирате ли защо казвам да се търси строител, а не инвеститор, който върти обменно бюро или баничарница.
Искам да завърша с една еврейска мъдрост, която чух в Бруклин: „Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща!!!“. Това може да звучи и като кратък урок при придобиването на имот.

COMMENTS

WORDPRESS: 0