Всеки ден там, всеки ден сами

24rodopi.bg/Регион

Един войн. Не питайте колко е пенсията му. Няма смисъл. Знаете. „На ръба“. По-скоро в пропастта. В бездната на най-тежката епоха на неблагодарност. Една жена, един мъж, няма значение. Десетки са. Сами и всеки ден продават. Всичко, което е добито със собствените ръце от градинката в или край родопския град. За няколко левчета повече. В помощ на мизерното съществуване.

Води се човек на прага на бедността. А е човек в Европейския съюз. Цял живот давала, давала, работила, а сега чака. Чака левчетата за стръковете, произведени от градинката. Не проси, а продава.

Те са винаги там. Както и на други места в града, за да оцеляват.

Четете по-късно темата на 24rodopi.bg:

Бурените са свидетели на цивилизацията

Няма магарета по селата, има „коне“ под капаците