24rodopi.bg/Общество
Посещавал съм много населени места в област Кърджали, но последната ми разходка до Черноочене ме накара да погледна с друго око на развитието на малките родопски селища. Още с влизането в селото прави впечатление неговата подреденост, чистота и спокойствие.
Черноочене е административен център на едноименната община – една от седемте общини в област Кърджали. Това, което веднага се забелязва, е добрата инфраструктура и грижата за обществените пространства. Напълно завършените и укрепени корита на деретата придават подреден вид на населеното място и създават усещане за сигурност и добро стопанисване.
Особено впечатляваща за мен беше пешеходната пасарелка – единствената действаща в района. От нея се открива красива гледка към околността, а съоръжението е не само удобно за хората, но и своеобразна емблема на Черноочене.
Истинска изненада обаче се оказа малката зоологическа градинка. Не очаквах да видя подобен кът в родопско село. Красивите пауни, разперили величествено перата си, привличаха вниманието на деца и възрастни. Местните хора с гордост разказват, че това е единствената зоологическа градинка с пауни в района.
Разходката ми продължи към новата детска площадка, където се чуваше детски смях, а родителите спокойно разговаряха на близките пейки. Недалеч оттам се издига и новата открита сцена – модерно пространство за концерти, празници и културни прояви. Лесно е човек да си представи как през летните вечери тук се събират стотици жители и гости на общината.
Най-силно впечатление ми направи чистият въздух и усещането за простор. Разположено сред красивата родопска природа, Черноочене съчетава удобствата на съвременно населено място с тишината и спокойствието на планината.
Тръгнах си с убеждението, че Черноочене не е просто административен център на община. То е пример как с постоянство, грижа и добра организация едно село може да се превърне в приятно и привлекателно място за живот. А за всеки гост, който за първи път прекрачи границите му, Черноочене остава едно от онези приятни открития, които заслужават да бъдат разказани.
Метин Хасан, Черноочене
