Винету и Инчучуна – морфичен резонанс за индианци

Винету и Инчучуна – морфичен резонанс за индианци

Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество Безбрежната прерия.  Преди било орман, ама изсекли горите, че и продали дърветата. Останали само храсти

Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество

Безбрежната прерия. 

Преди било орман, ама изсекли горите, че и продали дърветата. Останали само храсти. Поне цялото племе да има къде да ходи по голяма нужда. И всички били благодарни.

Затънтеният Изток, който се мисли за Далечния Запад.

***

Старият Инчучуна Белоглавият Сокол привика в скромния си вигвам Винетуто. Последният дотърча, но внимаваше да не скъса пак менискус. Едва влезе в шатрата, толкова бе налял от товара на властта в последните години.

-Селям, Инчучуна, ъъъ, мараба, ъъъ, т`ва де, Хау… ис дийп йор льов-смутолеви припотеният Винету.

-Отур, бе, вожде, да изпушим по един чибук на мира-рече Белоглавият Сокол.

-Че ние и преди сме пушили, да хванем морфичния резонанс – каза намествайки се вождът. Трепереха му ръцете. Като при избора на шамана на племето. Дали ще мине номерът.

-Остай ти тия работи на старите майстори. Искаш ли да те направя върховен вожд и на моите индианци? – попита Инчучуна.

-То и без това мога да ги напраскам с копието – отвърна смело Винетуто.

-Ааа, сакън. Три вигвама с мансарда и са твои – ядоса се дъртият.

.-Халал да ти са бизонските кожи, вземам ги твоите дръгляци. Ще ги пазя, няма да ги давам на команчите на онзи Сараф Дългият лък – отвърна.

Изпуснаха дима и Винетуто тръгна да си ходи. Изпъшка, колената се огънаха. „Вейп да бяхме дръннали с тоя, замаях се“, си помисли.

Напусна шатрата.

Инчучуна се ухили „Ще го мина…“.

„С 200, 200…“, му се вреше мисълта в същото време на Винетуто.

***

Пък Маниту ги наблюдаваше отвисоко и леко се подсмихваше…

COMMENTS

WORDPRESS: 0