24rodopi.bg/Регион „Шест козички имам“, казва възрастен мъж. Седнал на пейка в центъра на селото. На припек, на тишина, отсреща вече са цъфнали бадем
24rodopi.bg/Регион
„Шест козички имам“, казва възрастен мъж. Седнал на пейка в центъра на селото. На припек, на тишина, отсреща вече са цъфнали бадемите.
От другата страна на слънцето се греят и двама по-млади мъже. Седнали са пред единствения магазин, който представлява всъщност павилион. Притичва момиченце, пратено да напазарува. Тръгва си с кутийка бира и вафла. 50 стотинки за чай и кафе, 80 за „3 в 1“, сочи малък ценоразпис, написан с химикал.
Селото е Царевец, но хората тук не се смятат за царе. Но пък са спокойни, ведри. Като 73-годишната Неджибе. Пресича улицата, за да си купи едно кафе. „Не съм работила никъде, помагах на мъжа ми, беше касап. По онова време малко скрито беше, но си бе по-хубаво“, споделя жената. Мисли за внучката си, която следва в Германия. „Трета година е, сега кара стаж. Вика, бабо, по 2000 евро мога да си докарвам“, разказва
Неджибе. Но и споделя, че студентката няма да се върне. Казвала „Бабо, какво да правя тук?“.
Хамди пък работи в Кърджали, но смятал пак да ходи в чужбина. Не му стигали точките за пенсия, още няколко години трябвало. Преди пандемията бил в Италия. „В строителството, за 14 евро на час“, казва 55-годишният мъж.
„Много хора има в чужбина, работят, връщат се, после пак. Правят къщи, купуват апартаменти, който не играе комар де“, пък допълва по-младият му събеседник. Примижа с очи на слънцето и надига студена бутилка с бира.
Около 150 души живеят в Царевец. В центъра на селото има автобусна спирка, но обществен транспорт идва само за децата. Около 13 ученици и по-малки, в детска градина.
COMMENTS