Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Утрото е мразовито. Изпитание за тялото, кожата, съзнанието. Трима клошари ровят из контейнерите за смет. Търсят „св
Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество
Утрото е мразовито. Изпитание за тялото, кожата, съзнанието. Трима клошари ровят из контейнерите за смет. Търсят „своето“ си. Начин на употреба-за момента, мисъл за спасение-ден за ден. Философията на нищетата. На недоимъка. На окаяния, търкалящ се из своето дъно. Безмълвни разказвачи на най-новата история на страната. Те обаче не говорят. Техните свидетелски показания са много повече от вик в пустинята на мизерното съществуване на душата, която е вмирисана от нечистотиите на изхвърлената плът… Докато ровят в кофите тримата попадат на чувал. В него има… отрязани човешки ръце. Свикналите на всякакви несгоди несретници сигнализират полицията…
Десет дни преди това: Двама приятели гурбетчии…
Десет дни преди това. Двама приятели се събират в апартамента на единия. Познават се от гурбетчийските времена. Работили са заедно в Германия. Пият, спомнят си, веселят се, докато домакинът не решава да подкачи приятеля си относно поведението на бившата му жена. Гостът се ядосва и му удря шамар. Собственикът на жилището хваща пълна бутилка с ракия и я забива в главата на другаря си. Стъклото остава здраво, но мъжът пада назад в леглото, на което е седнал. Не дава признаци на живот. Домакинът изпива бутилката. Излиза и си купува още една. Тя също изчезва безвъзвратно в гърлото му. Пак излиза, пак се връща. И тогава решава да се отърве от трупа на приятеля си.
Разчленява тялото с нож и лист от ножовка
Реже с часове. Изхвърля частите в чували в различни контейнери за смет край блока, в който живее. По-късно са открити и други в жилището. 17 години затвор…
Баща и син се срещат на по мастика…
Те са баща и син. Събират се в семейното жилище в родното село. Сядат на масата и започват да обръщат чаши с мастика. Говорят, споделят, очи в очи. Докато разумът не бива замъглен от анасона. Бащата заспива. Синът продължава да пие. В един момент родителят се събужда и решава да излезе навън. Детето не позволява. Блъска го, а бащата, падайки, го хваща и скъсва якето му.
Ядосаният син започва да го налага с юмруци.
Майката се намесва, но не може да го укроти. Юмрук след юмрук, ритник след ритник, удар след удар се стоварват върху мъжа. В главата, в гърдите… Съпругата и съседка успяват да извикат линейка. Въпреки усилията на лекарите, бащата умира на следващия ден от тежките наранявания. 18 години затвор…
„Иска да направи детето ми проститутка…“
„Той е съден и реабилитиран, но има характеристични данни, че е склонен да употребява алкохол и под негово въздействие става агресивен, от което произтича опасност да извърши престъпление…“ Така определят в съда човек, който е подпалил чужд имот. А защо го е направил… Детето е ученичка. Но вече е харесана за булка. Майната му на образованието. Женихът иска да я притежава. Иска да отвлече непълнолетната. Според бащата-да я направи проститутка. Да я прати в Западна Европа.
Там чакали „свежа плът“…
Бащата взема нещата в свои ръце. Отива и… запалва къщата на „зета“. „Сега трите ми деца живеят при роднини в друго село, защото ще последва отмъщение. Трябва да ме пуснете от ареста, за да ги защитя“, казва мъжът. Съдът го оставя в ареста. Бил е във Франция, има роднини там. Работил е там, има дори присъда от там. Има опасност да се укрие. „Не! Зад решетки!“, решават магистратите. Възмездието е… Ще се чуе.
Той получава „магнитни вълни“
Млад мъж. Получавал обаче „магнитни вълни“ от чужбина. Те го дразнели. Пращал му ги негов познат. Какво решавва? Хваща един лост и отива да разбие апартамента му. Кърти 20 минути металната врата. Всички комшии чуват, но никой не смее да се обади на полицията. Никой! Страх! Чуващият и получаващ „магнитни вълни“ успява да влезе. И запалва апартамента. Когато съседите надушват дима, от страх за тях самите, тогава подават сигнал. Домът на гурбетчията е унищожен. Подпалвачът пък не може да бъде съден. Защото при него е „звездите ми го говорят“. 30 бона за щети.
Той коли майка си…
Ранно утро. Жена надава писъци. Синът й я ръга с кухненския нож. Тя излиза извън жилището. Всички комшии са скрити зад вратите си. Жената умира в линейката, защото синът й така е решил. Тя цял живот учи децата на добро, защото е учителка, но… Той не може да възприеме факта, че трябва сам да се оправя в този живот. Майка му ходи в студентската квартира, за да му носи ядене, да му оправя дрехите, да ги пере. Прави му забележка и той грабва ножа…
***
Това са реални истории. Това е дъното на бутилката в последните години. Това е устремът на душата да се срещне със своята демонична същност. Това са съдби на хора, плюли на човешкото в тях. И самата плюнка изгаря. Изгарят и те. И дори не осъзнават. Подобни истории тепърва ще чувате. Още и още. Те нямат край. Защото хоризонт на човешката злоба не е открит. Той е в дълбочина такава, каквато сетивата не могат да проумеят. На дъното и подир него. Копае се здравата. Семейство и приятели не значат нищо. Добре дошли в Прекрасния нов свят!
COMMENTS