24rodopi.bg/Общество
Живакът пада в термометрите, а нивото на чорапите се вдига.
Все по-нагоре се дърпат, дори прегръщат крачолите на скромния анцуг. Коленете свити, под пейката джапанки. Стари тухли, втора употреба, оставени за „по-добри времена“. Улично куче наблюдава случващото се пред селския магазин.
„Има локум, сок, безалкохолно“, вика жената пред него.
Като жалка реклама на жалко съществуване.
Нищо не претъпява болежките из душите.
Живот като тухли. Все втора употреба…
Повече четете в новия брой на „Родопи voice“!
