Тревогите на Ахмед: Живее в умиращо село, аргатува при застаряващи чорбаджии

24rodopi.com/Общество
Като Ахмед има стотици в Източните Родопи – през зимата живеят в родния край, а от ранна пролет до късна есен са на гурбет. Ахмед работи най-тежкото. Аргатува в земеделско стопанство край Ксанти, нает е от фермер от района на Сминти.
„Преди пандемията беше по-добре, но в последната година се налагаха прекъсвания, а и надниците паднаха. Не е само страхът от „короната“, чорбаджията колкото повече остарява, толкова по-стиснат става“, казва пред 24rodopi.com Ахмед, за когото няма тайни в земеделието. В отглеждането на животни също.
Живее в една от обезлюдяващите се махали в микрорайон Перперек.
„Тук селото умира, в Сминти чорбаджията остарява. Тук хора няма да дойдат да живеят, там пък младите гърци не ги търси за работа. Мислех, че само при мен положението е „Тази година да оцелеем със семейството, догодина ще я мислим“, ама май навсякъде е така“, допълва Ахмед.
„Съвсем скоро Гърция ще стане най-застарялата нация в Европа. Икономическата криза там нанесе дълбоки рани: младите масово обръщат гръб на страната. А онези, които остават, раждат все по-малко деца.
Най-голямата емиграционна вълна започна през 2010-а година: дълговата криза прогони близо половин милион млади гърци от родината им“, анализира „Дойче веле“.
Гърция загуби не само работна ръка, но и потенциален прираст на населението. А онези гърци, които останаха да живеят в страната, раждат все по-малко деца. „Икономическата криза ускори някои негативни развития. Много от младите хора си казаха – по време на криза не е най-доброто време да създаваме семейства и да имаме деца“, казва Вирон Коцаманис, демоскоп от университета в Тесалия.
През 2011 година в Гърция за пръв път от десетилетия насам, смъртните случаи бяха повече от ражданията. Но тогава разликата между тях беше от едва 4 500. През 2020 година вече се оказа, че починалите са близо 46 000 повече, отколкото новородените.
Според прогнози на гръцката Статистическа служба ELSTAT, населението на страната се топи на всяко десетилетие с по близо 450 000 души, а средната възраст постоянно расте. „Над една четвърт от населението са на възраст от над 65 години, а през идните 20 години с такава възраст ще са една трета от гърците. Подобно развитие се наблюдава още от края на войната, но то се ускори особено много през последните 20-30 години“, казва Коцаманис.
Прогнози на Европейската статистическа служба Евростат сочат, че през 2030 година гърците ще са вече най-застарялата нация в ЕС. Досега това първо място се падаше на италианците.
Гръцкото правителство на Кириакос Мицотакис се опитва да противодейства на това развитие: от началото на 2020 година държавата плаща премия в размер на 2 000 евро за всяко новородено. Освен това е предвидено да се разкрият 50 000 нови места в ясли и детски градини. А веднага след раждането на детето и двамата родители имат право на четири месеца платен отпуск. Бащите пък са защитени от съкращения в продължение на 6 месеца след раждането на детето.
Същевременно младежката безработица е стигнала до почти 40%. Почти две трети от гърците между 18 и 34 години живеят при родителите си. Ако раждаемостта и занапред остане ниска, а продължителността на живота се увеличава, възниква и опасност за пенсионната система. Броят на хората, които плащат вноски в пенсионното осигуряване, става все по-малък. От гледна точка на демоскопите миграцията е единствената възможност да се смекчат негативните последици от застаряването на населението. Гърция трябва да стане имиграционна държава, казва Коцаманис.

Тъжна картина, а как е в България!

„При преброяването, приключило през октомври, беше установено, че населението на България е намаляло с 11 процента до 6,52 милиона през последните 10 години. По данни на Българския национален статистически институт (НСИ) в страната има общо 5 256 населени места, 600 от които са напълно празни. Освен това в повече от 303 села живеят по-малко от 10 души, повечето от които възрастни хора. Населението на всяко от близо 2 000 населени места остава под 100.
Скоростното обезлюдяване на селата, в които живеят предимно възрастни хора, се обяснява с липсата на препитание и бързата урбанизация“, отбелязва в репортаж за България Анадолската агенция.
Експерти, наблюдаващи социалното развитие, смятат, че населението на България ще намалее до 5 милиона 400 хиляди до 2040 година.
„Старите хора умряха, младите хората избягаха. Какво да правят хората като няма работа? Няма светлина и надежда в живота ни. Нашето село стана пусто, тихо. И аз нямам надежда. Никой никога няма да се върне или да се установи отново тук оттук нататък“, твърди пред репортер на агенцията жител на село, в което преди 1989 година са живели над 500 души, днес се броят на пръсти.
„През зимата в нашето село остават 3 души. През лятото, когато някои от собствениците на имоти си идват, населението ни достига 15 души. С други думи, 3 души живеят в нашето село с 81 къщи през зимата и 15 души през лятото. Тук няма откъде да си купим хляб или да си побъбрим“, казва жител на друго умиращо село.
Ахмед от Перперек е мислел да се премести със семейството си в Кърджали. „Не толкова, че ме тегли градът, но децата ще имат по-добро бъдеще. Но е немислимо с моята надница от 40 евро в Гърция да се изплаща апартамент във „Възрожденци“, да се храним, че и деца да изучаваме“, отчаяно калкулира пред 24rodopi.com живеещият около 120 дни в родния край и аргатуващ в останалото време през годината на юг нашенец.