„Ти да видиш нейде тук Европа?!“

„Ти да видиш нейде тук Европа?!“, пита един съсухрен човек и сочи с трепереща ръка баирите наоколо. Показалецът дори не може да се изпъне. Всичко е св

„Ти да видиш нейде тук Европа?!“, пита един съсухрен човек и сочи с трепереща ръка баирите наоколо. Показалецът дори не може да се изпъне. Всичко е свито в този човечец. Природата го е превърнала в… По-добре да не продължаваме.

Изпъната по костите кожа. Бели косми по лицето, на островчета, всички с различна дължина. Колкото е видял, доколкото е можал, толкова е обръснал и те така си растат…

Вехт човек с още по-вехта душа. И тъга, достигаща до недрата на земята и възкресяваща се във взора на очите, които се отправят към небето, сякаш на последна разходка. Синевата с разпраните бели облаци е също повик на едно същество, което вече не може да търпи в това тяло…

Мъжът е толкова слаб, че и мисъл може да го събори.

Той дири, нещо си. Търси и едва отделя думи, за да разкаже какво.

Само очите споделят. Но те не са в събеседника. Те са нагоре. Вперени в това тихо небе. В което той търси Бог.

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в Родопите:

-3,6 души в Родопите на един работещ

62 хил. бачкатори вадят 890 млн. лева годишно

-Двата свята на „Европейския имидж“

В чекмеджето му има само… дрехи за погребение

-Урок по достойнство

-Нагаждачи вече пресмятат

Всички готови! Война за… избори!