24rodopi.bg/Общество
„Всеки един гражданин има право на достъп до своя дом и управляващите са длъжни да осигурят нормален начин на живот за тези хора. ДПС „Ново начало“ ще бъде близко до всички хора като за него приоритет ще бъдат хората в неравностойно положение, защото те заслужават Ново начало!“.
Това чу Ведиха Смаилова, чиято история разказахме преди дни. Тя бе подкрепена от лидера на ДПС Делян Пеевски и зам.-председателя на Движението Халил Лятифов.
Хари Малинов — областен председател на ДПС „Ново начало“-Смолян, Диян Грозданов – младежки областен председател в Смолян, Евелин Бозов — общински председател в Рудозем посетиха Ведиха Смаилова, чийто път до къщата й я превърна в „затворник“, откъснат от света човек, в който живее. Пътят до къщата й е стръмна и опасна пътека „като за кози“.
„Ведиха сподели болката си пред нас, свързана с обстоятелствата, че изпитва затруднения да се сдобие дори с елементарни за съществуването и неща — храна, лекарства, документи. Сигнализирала е множество институции, като не е получила подкрепа и разрешение на проблема й. Ние, от ДПС „Ново начало“ чрез общинския съветник Евелин Бозов, ще следим дали пътят до къщата на Ведиха е включен в капиталовата програма на община Рудозем“, посочиха от ДПС.
Историята на Ведиха Смаилова от китното, но сякаш забравено рудоземско село Грамаде. Битие и път, символ на болка, борба и непреклонен дух, но също така и на институционално бездушие и забрава.
До 2011 година Ведиха е водила съвсем нормален живот – работила е, грижила се е за дома и с гордост е отгледала своя син. Мечтала е за уют, сигурност и достойни старини. Всичко това обаче се променя внезапно, когато преживява два инсулта, мозъчен инфаркт и още куп заболявания. Последиците са жестоки – днес тя е със 100% инвалидност по ТЕЛК и е почти обездвижена. Без помощта на близките си не може да се справи дори с елементарни ежедневни дейности.
„Беше като кошмар, от който не можеш да се събудиш. Изведнъж всичко, което си градил, рухва. Но не се отказах – синът ми, съпругът ми и малкото ни близки ми дадоха сила“, разказва Ведиха.
Съпругът й е неотлъчно до нея, грижейки се ежедневно за нуждите й, а доходите им се свеждат до една-единствена пенсия. Прехраната и нуждите се осигуряват трудно, но най-големият проблем на семейството и на още няколко души, живеещи в същата част на селото, е липсата на нормален достъп до света. Път до техните домове реално няма.
През зимата положението е направо ужасяващо – пълна изолация, никакъв достъп до спешна помощ, транспорт, социални и здравни услуги. През останалото време на годината, достигането до жилищата им е възможно само с високопроходими автомобили, а последните 100 метра от „пътя“ са всъщност стръмна и опасна пътека, „като за кози“, както я описват самите хора.
„Всяко слизане до града е предизвикателство. За лекарства, за храна, за документи – винаги трябва да търся някой, който да ме закара и да ме върне после“, обяснява жената.
Ведиха и семейството й неведнъж са подавали сигнали, писали са писма, търсили са съдействие от институции. Срещали са обаче само обещания и празни думи.
