Телето се отплати – цял народ в буркани

Телето се отплати – цял народ в буркани

Корупция и тарикатлък, а няма кон да ритне Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Едно теле и ставаш държавен служител… Оферта, след която бузите поруменя

Корупция и тарикатлък, а няма кон да ритне

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество

Едно теле и ставаш държавен служител… Оферта, след която бузите поруменяват, изпъват лицето и усмивката лъсва. Широка, бели зъби се разкриват изпод бърните. Щастлив поглед. Точно едно теле е било приготвено на село за този сладък пост. Халал да е, в буркани дори ще се сервира, само „детето да влезе“. Елементи из фолклора на корупцията в страната. Всички го знаят, всички го пеят. Хорово. Това са нормални неща из ширините на една от най-корумпираните държави. В която все се борят с този феномен, а той си процъфтява като препикано мушкато. Нивата само се вдигат. Всеки знае, но и всеки си мълчи. И понеже мълчанието си е едно кюлче злато, та не търсете и чакайте промяна.

Времената на селския идеалист Анрешко, борецът срещу „системата“, са минали. Тук всеки е част от нея, и всеки се мимикрийва в нея. И слугува, и плаща поисканото, за да бъдат бъднините по-лесни.

После псувни и крах. Чупене на глави в действителността, в която нищо не е в ред.

Не се сърдете, телето се е отплатило. И това е цената, която ще платите всички.

 

Кравата си е цяла магазин

 

По едни други баири.

Стопанин върви по асфалта. Праска кравата по хълбоците, напътства я към пашата. Кроткото добиче се движи с наведена глава, огромни очи, не смее да се опълчи, да кривне от посоката на тоягата. Пастирът, който смята говедото за цял магазин.

„Всичко получаваш от кравата. Мляко, сирене, кашкавал, извара, месо, защо ти са веригите?“, пита мъжът от Родопите. „Уууръъ“, вика и пак удар по добичето. И то забързва крачка.

Всичко е по график. Храна, доене, преживяне, тоягата. Влажните очи търсят по-доброто, но то е отговорност на чобанина. Собственото мнение не важи.

 

Пастири и говеда

 

Колко познато. Извън селата е същото. С тази разлика, че болшинството от народа се припознава в овцете. Оглежда се в тях с някаква любвеобилност. Присъда, която никой не оспорва, а напротив, адмирира и сякаш се радва обсебено от нея. „Не народ, а мърша“. Все още ненаказана от мухите, но в стадий на последно мучене. Овчарите са една шепа народ. А народът вие на умряло и се подчинява. Краят е в кланицата.

Пастири и добитък.

 

Тарикатлък в буркани

По релсите, през гората, по 260 метра дъски на най-дългия въжен мост. Пътят към Лисиците. Едно село откъснато от цивилизацията, с едва 15-16 жители, но притегателен център за туристи. През линията се движат повече хора, отколкото самотните влакове помнят като пътници. Затова и след моста посреща каравана с маси и чадъри отпред. Малко барбекю встрани, камъни държат покривките, за да не полетят от силния вятър. Чай, кафе, енергийна напитка, бира, мастика, кебапче, кюфте, шопска салата личат на поставената табела „Ценоразпис“ на караваната. От нея излиза намахана бизнесдама, която подрежда стоката-от солети до липов чай и подправки. Търговията с туристи е заместила животновъдството. 58-годишната Айше дори не помни колко на брой са кравите й. „Cowgirl“ обаче отлично пресмята бурканите с месо, за които е използвала четири телета…

 

„Всичко свърши.

 

Останаха ми около 5-6. Вече няма много туристи, но през лятото идваха по 1000 души всяка събота и неделя“, казва Айше. Безработната жена кандидатствала за помощи за отопление, ама й рекли „нали имаш крави, за какво са ти?“.

Възмутена, но не й пука особено. Четири лева струва турско кафе в пластмасова чашка. Бирата е 3 лева, вафлата 2. Буркан с телешко месо е 12 лева, кило домашно краве сирене е 10.

„Сега няма, кравите са бременни. Догодина вече. Много купуват хората. Идват от цялата страна. Снимат, разхождат се, въдици пускат за риба. Правят си барбекю тук. Добре, че през почивните дни идва снахата и синът да помагат“, казва Айше.

Четири телета в буркани са заминали за гостите на Лисиците. Почти всеки от малцината останали жители продава нещо домашно на туристите. Така се издържа едно село без път до него. Стопанство в буркани.

„Трудно се правят буркани с месо.

 

Викам колач

 

от Широко поле за телетата. После месото се пече като чушки за лютеница, след това един час във фурна, а после бурканите се стерилизират, цяла нощ на печката. 10 години може да изкара така месото“, казва Айше.

 

Всеки използва говедата

 

Системата народа, народът-добитъка. Всеки иска да изкара пари от цялото мероприятие. Едни повече, други по-малко. Далавери и буркани. Затворено, стерилизирано общество от собствените си щения. Всеки за себе си в битката за себедоказване.

Нито един индивид не може да бъде спасен, ако самото общество не се спаси.

Но това не може да бъде проумяно. То е някаква съкровена тайна от съзнанието.

 


…и козите

 

„Ех, да се върнат годините, ама не щат“, казва бай Шукри. Разтяга широка усмивка, а слънцето осветява два златни зъба. Движи се бързо, с дървено бастунче, самоделка. Набира из емача и „Хе, ей от там съм, Седловина, 5 километра през баира, какво толкова“, допълва 84-годишният мъж.

От 25 лета е пенсионер. Оттогава и гледа животни. Имал десетина, че и повече кози, но „шейтанско животно“. „Не мога да ги гоня из скалите като хукнат. Трева не ядат, само листа. Една година три месеца прекараха на скалите горе, не мога да ги върна“, разказва бай Шукри. И измислил решението – пратил животните в… буркани. 500 броя излезли.

Срещаме го в гората, но днес няма ден. Изгубил овцете. „40 броя са, не ги ли видяхте като идвате?“, пита мъжът. Но пак се усмихва. Лъщят златните зъби, а той не унива-ще ги намери, къде ще отидат.

И пак набира с бастунчето. Жилав и ведър. Цигари не пипал, ракия пиел само като му стане студено…

 

***

Из порутеното село едва може да се мерне човек. Крави и телета обикалят…

Хората са кът. Един продава мед, друг месо и сирене, подправки. Един без зъби, друг накичен със злато. Всички оцеляват, кой както намери.

В селото обаче бил опасен един бял кон. Собственост на местния тракторист. Напада, рита, хапе. Всеки го избягва, а добичето само гледа народа и пръхти.

То и един народ. Пет човека на кръст. Ама конят все иска да ги ритне.

Една метафора за събуждането.

Докато всички говеда не станат на буркани.

На снимките:

-Буркан с месо за продан, от производител

-Усмихнатият овчар

-Села като проклятие

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0