Алиджан Исмаил/24rodopi.bg/Общество
Ако искате да изпитате нервите си в Кърджали, не е нужно да ходите на зъболекар. Просто се опитайте да минете през центъра в час пик или да си намерите място за паркиране пред някоя банка. Тук правилата за движение са по-скоро „препоръчителни“, а най-важният бутон в колата е този за аварийните светлини.
В Кърджали имаме един уникален феномен – „Двойното паркиране“
Това е онова състояние, в което решаваш, че твоят мохабет или твоето кафе са по-важни от целия трафик зад теб. Пускаш аварийките и изчезваш. Резултатът е колона от коли, нервни клаксони и шофьори, които се чудят как да прелетят над теб.
Защо се случва това?
От една страна, градът ни просто не е замислен за толкова много коли. От друга – кърджалиецът обича да спре точно пред вратата на обекта, в който отива. Ако можеше да влезе с колата в самото заведение или в магазина, вероятно щеше да го направи.
Паркирането по тротоарите също е местен спорт
Пешеходците тук трябва да имат умения на нинджи, за да заобиколят лъскавите автомобили, които са „кацнали“ пред някоя нова кооперация. Ако се опиташ да направиш забележка, често получаваш отговора: „Е, за малко съм, бе, човек!“.
Проблемът не е само в липсата на паркоместа, а и в нашето мислене
Кърджали е жив град, колите стават все повече, но улиците си остават същите. Докато за нас аварийките са „лиценз за спиране навсякъде“, градът ще продължи да прилича на тетрис за напреднали.
В крайна сметка, всички сме в едно и също задръстване. Може би е време да се научим, че 50 метра пеша не са чак толкова страшни, а „само за малко“ понякога пречи на всички останали.
