24rodopi.bg/Общество/Коментари
Събуди се и из главата му се въртяха един куп мисли. Основната бе как да събере всички останали в една. Пък тя бе проста. Като самия него. Вечерта да си легне с нова калкулация, но с натрупване. От пакет кафе до 7-цифрена далаверка, няма значение, нещо да се прибере. Никой да не го закача.
Ей така, за душицата, пък и за телцето.
Години наред, красотата под дебелата сянка на сараите…
***
Десетки бяха в групата, на хранилката, под закрилата, условието бе просто – винаги наведени в почит към Вожда, към Архитекта на тази прекрасна демокрация. Демиургът на далаверата. Всичко беше позволено…
***
Новият лидер срути този розов свят на сбъднатите мечти. В който нагаждачите можеха да постигнат личните си мечти. Помете и Вожда…
***
Лелята стана в много лошо настроение. Не беше поглеждала фейса от часове, нещо й подсказваше, че не е наред. Всички бягаха. В групата емен-емен щеше да остане тя и пет-шест познати. Пък и Дудука се озърташе вече за друг пристан.
Ядосана видя новините. Кипна й! Толкова години „труд“, пък за нея – нищо.
Реши да си го върне.
„Облечете се хубаво, на фризьор отидете, че да ви харесат“, написа. Само толкова можеше.
В същото време си спомни как се ходеше при Лидера едно време. Косата никой не гледаше. Важно бе да са измити и подмити! И стискане на палци да не е на повече от три питиета, че отиде напънът. Много излашкани емоции…
Ех, какви времена бяха!
