Свободата върху плътта, идваща с болка и кръв!

Татуировките – разказ без думи Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Тихият звук на машинката, тушът, дирите по кожата. Многобройните пробождания, коит

Татуировките – разказ без думи


Жельо МИХОВ/
24rodopi.bg/Общество

Тихият звук на машинката, тушът, дирите по кожата. Многобройните пробождания, които оформят символи, лица, картини. Кръвта се опитва да избяга, стича се, смесва се с боите, разкрива нов образ.

Свободата на върха на иглата за татуировки. Рисунките върху плът, които изопват душата. Разказват мълчаливо за притежателя им, за подредения хаос от мазето на съзнанието. Заявяване на себе си. Вътрешното CV, повествование без думи.

Плътта е платно, върху което е символиката на необозримото Аз…

 

Лица, очи и спрялото време

 

Лица, очи, жени, спрялото време. Най-предпочитаните татуировки в последните години, определя тенденциите понастоящем един от най-добрите татуисти в региона-Димитър Стоянов.

Как се спира времето?

„Обикновено при рисуване на часовник по кожата стрелките застават на часа на раждането. Това е търсеният смисъл. Много хора искат да си татуират лица-на близки хора, или на фентъзи образи. Обикновено в съчетание-с животни, цветя, преплетени, красиви“, споделя Митака.

Модата на патриотичните татуси също не отминава.

 

„Левски е на гърба ми…“

 

„В нашето съвремие разчитаме на всякакви хора, но все по-малко на нас самите. Така както са го правили предците ни. Не вярвам на никого, не обичам политиците, нито изповядваните от тях ценности. Предпочитам да се осланям само на себе си и Бог. Боря се сам и искам народът ми да е добре. Спазвам законите, не вредя на никого. Аз съм сам и вървя напред. Левски е на гърба ми, неговите завети са зад мен. Така разбирам аз нещата. Не желая да бъда манипулиран от никого”.

Думите са на млад родопчанин. Безпартиен, поредна брънка от веригата на оцеляващите в планината. Дамгосан е с идеала си. Татуирал си е лика на Васил Левски. Спазва заветите на Апостола доколкото може, поне според думите му.

 

„Българийо за тебе те умряха,

 

една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни майко бяха и твойто име само кат мълвяха умираха без страх…”.

Тези стихове на Иван Вазов си е татуирала девойка от Родопите. Хълбокът й е нарисуван с куплет от „Новото гробище над Сливница”.

Цитати, стихове, фрази, мисли на известни личности. Кръстове за храброст, лъвовете от герба на България, хайдути, революционери, паметници… Всичко може да се види по телата на новите патриоти. Като изопната душа. Де що има в сърцето се е появило по кожата…

 


Лъвове, вълци, скорпиони…

 

Много по-желани и предпочитани са анималистичните татуси. Лъвове, орли, вълци, скорпиони. Комбинирани с красиви жени. Фенове има и на индиански мотиви и символи.

Някои ги съчетават със зодията си, други припознават духа си с този на определено животно. На четвърти просто им харесва.

„Няма точно изразена модна линия, тенденция. Татуировката е плод на вътрешно убеждение, на търсене, на себеизразяване без думи. Това е свобода на словото, но без думи. Печат на собствената истина“, казва Димитър Стоянов.

Татуистът, който обаче не спира да рисува картини. И допълва: „Платното дава повече наслада. Там винаги може да надграждаш, да наслагваш…“

Един мъж, който е превърнал хобито и любовта си в професия, в която най-честото платно е плътта. А свободата върху нея идва с болка и кръв.

COMMENTS

WORDPRESS: 0