Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари
Бусът се движи в мрака с висока скорост. В него е поредната доза „България“ към Западна Европа. Гастарбайтери, които зарязват мизерната улица, на която живеят в родния квартал…
„Напред към еврозоната с максимална скорост!“, призова Росен Плевнелиев, по стечение на обстояятелствата с един мандат на президентския пост.
Бусът лети в мрака. Отнема предимство на кръстовище и следва сблъсък с ТИР. На място загиват четирима души, седем са ранени, някои от тях с опасност за живота.
„Към еврозоната с максимална скорост!“.
Улица „Сокол“ в „Столипиново“ е в траур, плач, ридания, мъка. Дали Росен знае какво представлява този квартал и тази улица, дали си представя мизерията в едно съществуване?
„С максимална скорост!“.
Бусът лети към смъртта, докато 11 души в него си мислят колко евро ще извадят, за да има за семействата им. Какво могат, колко дълго още ще успяват да го правят?
Дори да бяхме вече в еврозоната, те отново щяха да са в този бус и да летят към другото. Защото заплатите са различни. И те не са за харчене в Германия. Улицата им щеше да тъне в същата мизерия, кварталът им също. Щяха да летят с максимална скорост, както летят хиляди други от всички краища на страната. Защото споделят една и съща участ.
За нея Росен, не знае. И да знае, не го вълнува. И да го е вълнувало, не е сторил нищо, за да се промени всеобщата картина.
„С максимална скорост“ към поредната трагедия.
