Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Сетих се за „султаните на Кабул“. Така един афганистански писател описваше старците в столицата. В една забележителна книга – „Ловецът на хвърчила“, в която дете споделя спомените си малко преди съветската инвазия. По лицата на тези старци, пушещи на улицата, по кафенетата, е цялата история на Афганистан. В един момент главният герой споделя как не му се ходи на училище, че пак да учи, че София е столица на България…
Мислите ме хвърлиха в тази необятна шир на столицата ни. На тази държава в държавата, на това друго Аз на България.
София е единственият град, който що-годе доближава средноевропейски стандарт. Затова и столичани не вярват на мизерната провинция. Те ядат в гурме ресторанти и жълтите павета са центъра на вселената им.
Сетих се за дворцовия преврат на Лукановци и прочие.
Сетих се, че бъдещите комсомолци от онова време подкараха „Майбаси“.
Сетих се за бездната в развитието и реалностите.
София привлича със заплати, но стряска с мръсотия и мизерия.
Но там има неон и силикон, възможности. Там „султаните“ не пушат клекнали по улиците. Животът дава друг отпечатък.
Сетих се и за една мадама с набъбнали джуки по телевизията, която се жалва, че километри вървяла пеш, пък нямало детска градина в новия квартал. Говори с диалект. Но пък си е купила жилище в този квартал, който се разраства с мощни темпове. Като някаква петилетка, направена за две години. Що не се върне в родното място?! 100 процента има свободни места из градините, че дори и демографска криза!
Няма да го направи.
Престъпният преход роди консуматори. Създаде ги. Като в същото време рисуваше покъртителните картини на разрухата и мизерията.
Дори в тази София, за която и в Афганистан са учили.
