24rodopi.bg/Общество
„Ставах всяка сутрин в 5:30 часа. В тъмнината приготвях учебниците си.
Мама през това време правеше нещо за закуска.
Нямаше много.
Обикновено гладувах в училище.
Такова бе времето.
Ходих със старите обувки на брат ми.
Хлопаха.
Всички ми се подиграваха.
Ама, брат ми ги биеше.
Щяха дори да го изключат.
Той ми рече веднъж: Не се притеснявай, не ми пука, ти да си добре.
За вечеря имаше кренвирши. По един за човек.
Мама каза, че няма пари за повече.
Така живяхме.
И пак продължавам. Сега пак ставам в 5,30 часа заради работата в шивашкия цех за смешни пари“.
Христина, 24rodopi.com
Чакаме всички ваши истории!
