Нико Ников/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Хиляди на площада, силни послания от сцената.
„Да живее България!“.
Това бе митингът в Кърджали. Призив за смиреност, спокойствие, мир, стабилна държава.
Последва моментална атака от всякакви индивиди с неща от сорта „Малко бяхте; ще видите утре в София; Какви са заплатите в Кърджали, какви в София…“.
Едва ли не някакви окаяници се събрали, които дори нямат право на глас. Защото трябва да говори столицата.
Същата тази столица, в която човешкото достойнство май се измерва единствено в пари. Затова и протестиращи девойки са по паветата с чанти за по пет бона, а 20-годишни снимат ли снимат с последните модели айфончета. Други пък си чакат парсата…
Разделението между Столица и Провинция започна от десетилетия. Бездна, която все повече се отваряше и е готова да погълне всичко. Зейнала паст, която разделя презадоволените, но тънещи в боклуци, с онези окаяници, които нямат право на дума, защото… не са от „умнокрасивитета“.
Фашистките заблуди за смятащите себе си за елит, някаква висша раса, но тотално объркани с троцкисткия идеал за повсеместна и нестихваща революция.
В Кърджали видяхме едни достойни хора, чиито джобове не са пълни.
В София ще видим тази вечер поредните погроми на презадоволените.
Чантичка за пет бона, в лява ръчица айфонче, в дясна бомбичка…
Два свята.
Единият обаче не бива да забравя, че всяка „успешна политика“ в страната задължително минава през… Кърджали.
