Сирените казаха всичко – воплите на бедстващата душа

24rodopi.bg/Коментари

Тъжно е, войводо. Чу ли сирените?! Мъка е тук, но там, горе, няма печал. Тъжно е тук на всеки 2-ри юни, защото звукът на бедствието раздирa сърцата.

Когато умират герои, сирените остават единствен зов на осиротялата душа.

Зарята замести пукотевиците на Околчица, данданията на фойерверките заглуши словата изпод перото ти. Отбелязват гибелта ти като сватба пред хотелски комплекс. И редят речи, в които и те не вярват…

Когато умира героят, е траур, не веселба. Не снимки и внимание.

Сирените казват всичко. Те са за бедствие. Трагедията на един народ, който не прозря, че свободата е пътят на саможертвата. Там веселие няма. Там е воят на сирените…