Сали Мюмюн/24rodopi.bg/Общество
„Чудесна година, 4 тона чушки изкарах, берекет версин!“.
Автомобилът се движи към все още изграждащия се пункт „Маказа“. Лашка тази кола, а Шинаси Сюлейман, шеф на ОбС тогава, споделя с шофьора личния добив.
Годината бе 2010-а. Шукран Идриз е кмет на Кирково, Шинаси е в миманса на пипера.
Доган от сараите натири кметицата, но пък тя показа топки и се кандидатира за нов мандат. Не успя жената. На нейно място избраха кмет, който рече на един колега „Майката ни е*а тая градушка, ей!“. А, на въпрос „Защо не потърси помощ от държавата, Доган все ще натисне?“, бе отговорил „Абе, остай, да не притесняваме шефа“.
Пограничната община, в която не трябва да се тревожи шефът.
Шинаси се спотайваше и неговият момент настъпи. Стана кмет.
„Човекът от пипера, който е пленен от бизнес средите, които го влачат за носа“, казват за него в Кирковско.
Поредни общински съветници зашлевиха кмета и ортаците му и преминаха в ДПС.
Истински шамар по земеделците на Доган.
Скоро Шинаси ще си остане сам в пипера. Ще се озърта и чуди, дали да притесни шефа и, впрочем, доколко е шеф Доган?!
Романтика на зарзавата в Кирковско.
