24rodopi.bg/Общество
В този момент телефонът на възрастния мъж в селския хоремаг звънна.
Бяха му го подарили децата. Допотопен. Научиха го само на зеленото и червеното копче.
Вдигна. Отсреща бе щерката. Рече: „Тате, добре, че е Европейският съюз, изкарах пари! Кръстът ми се скъса, ама спестих за ремонта на покрива. Няма да капе вече“.
Мъжът затвори. Огледа се в чашата. Покривът нямаше да тече, но сълзите му се стичаха.
„Робинята моя, златна, ех!“, рече си наум и преглътна наведнъж остатъка от съдържанието в чашата. Стана и пое към вратата. Навън го посрещна ръмеж. Дъждът се сля със сълзите.
Бавно потегли по калта към малката си къща, която бе успял сам да съгради докато можеше да работи. И то в България…
Повече четете в новия брой на „Родопи voice“!
И още от темите във вестник №1 в региона:
-Там, където африканци и араби няма
На нивите в Запада заради покрива на село
-Подпукаха фирмаджии за укриване на данъци
-„У*оспия от Испания“ – поредни гурбетчийски драми
-Фатален изстрел за 200 000 лева
-3 бона чисто и се връщам в Родопите!
