24rodopi.bg/Коментари Чиновникът Чичиков върти по спиралата към дъното. Купува документите на починали селяни. За да се види един ден като голям поме
Чиновникът Чичиков върти по спиралата към дъното. Купува документите на починали селяни. За да се види един ден като голям помешчик.
„Мъртви души“. Гогол.
Чичиков не е основна тема в романа. Едно забележително повествование докъде може да стигне едно човешко същество.
Чичиков е просто гид. Който отвежда читателите към ада на човещината. Среща се с хора, които и себе си могат да продадат. Купува от тях мъртви селяни. По документи.
Четвъртият обаче прави впечатление. Четвъртият, който също „продава души“. Това е Собакевич. Огромен и вечно ненаяден. Човек, който може да излапа два овена и прасе на обед. Алчен и лаком. Готов е на всички, за да засити търбуха си.
В един момент Собакевич обаче има прозрение. Не е боледувал никога, дори гърло не го е боляло. Това не е добре. Значи, някъде там, в отвъдното ще патя, казва си богатирът.
Дори алчният гладник знае, че нещо не е наред и има възмездие.
Следващият персонаж е тоталният демон Плюшкин. Човек, който дори е изгубил пола си. Трупа имане, но всичко, до което се докосне, се разпада. Безмерната алчност, която унищожава. Домът му, замък, е като склад за вещи. Някои толкова стари, че са станали на пепел.
Да ви са познати подобни персонажи из нашенско? Едният все ненаяден, другият все трупа и до което се докосне се срива?!
Познахте.
Дори без Чичиков.
COMMENTS