Нико Ников/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Избягвам да пиша лични неща, но този път не се стърпях. Щото гледах предаване по една от нац. телевизиите.
За някакъв си Артьом от Украйна, който живеел с брат си и майка си в апартамент в комплекс „Елените“.
Артьом, що не си на фронта?
Ама за това после.
Въпросният млад и корав мъж обяснява за бедствието в „Елените“. Как водата ги помела и…
„Като си видях крака, се ужасих, такава рана!“, обяснява украинецът и си показва драскотината в прайм тайма на българското телевизионерство.
Артьомчик, ти рани виждал ли си?
Израснах в крайна бедност. Никога в живота си не са ми давали пари за закуска родителите, просто защото нямаха. Всяко лято работих на село. В селската земеделска кооперация. 3 лева на ден надник. Събирах ги, за да си купя учебници наесен. И едни китайски маратонки за първия учебен ден. Струваха 20 лева.
След две седмици се късаха.
Имам толкова рани и шевове от онзи период на немотия, че не мога да ги опиша. Все разни машини ме кълцаха.
В по-късен период, резачка ми „грабна“ пръста. Линейка не дойде, защото „Щом сте на крака, господине, оправяйте се“.
Карах автомобил и ми прилошаваше докато кръвта хвърчи из цялото купе.
Не съм мрънкал, не съм жалил.
Не мога обаче да си позволя почивка като този украински „сервитьор“, който живее в апартамент в „Елените“ със семейството си. Не мога дори да си платя паркинга там за 48 часа.
Но той е ранен, той е новина, той е жертва…
