Quo Vadis*, МДПС?

Quo Vadis*, МДПС?

Преди дни утвърдиха нов младежки лидер на ДПС. Не мога да кажа избраха, защото изборът предполага алтернативи. Не можеш да си избереш м


Преди дни утвърдиха нов младежки лидер на ДПС. Не мога да кажа избраха, защото изборът предполага алтернативи. Не можеш да си избереш между едно нещо. Да избираш означава да направиш решение, след преценката на множество опции. Дори да са въображаеми. Та, утвърдиха нов председател, който бил много близък и „дясна ръка“ на – познайте – стария председател Илхан Кючюк.

За да споделя с вас името му, трябваше първо да го потърся в търсачката на гугъл.

Сезгин Мехмед се казва младежът, за утвърждаването и потвърждаването на когото 350 младежи от страната се събраха пред  импровизирани екрани в своите общини на първата по рода си онлайн национална конференция.

Загубено време за младежите, както е и загубено времето за автора на тази дописка, но ми стана болно и исках да споделя с вас тази болка.

Някога имаше тръпка в тази работа. Имаше емоции. А борбите да бъдеш избран за лидер бяха на живот и смърт. Буквално! Един от младежките лидери от Крумовград бе посегнал на живота си, пускайки си ток във ваната, разочарован, че не е спечелил политическото доверие на приятелите си.  Едно време! Преди 20 години!

Бях пряк участник и свидетел на всички тези събития. Съдбата бе решила със същия този младеж да сме в една стая в софийския хотел „Плиска“ в нощта преди провеждането на Втората национална конференция,  през април 2000 година.  Делегатите бяхме настанени в различни хотели, по списък. Всъщност, това бе първата отчетно-изборна конференция, защото преди това бяхме провели националната учредителната  конференция на младежкото движение – на 1 ноември 1998 г. в Шумен. Тогава начело на  организацията, която се казваше  Съюз на Академичните и младежки дружества (САМД), застана настоящият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ.

Помня, че почти всички от учредителите бяхме студенти. През онези години медиите бяха създали невероятен имидж на Доган като единствен и незаменим лидер, мъдър стратег, учен и философ, най-успешният политик в България. И аз, като млад човек и студент, също както много други младежи, бях запленен от харизмата на лидера. Не пропусках да прочета негово интервю или изказване по актуална тема. За мен той се бе превърнал едва ли не в политически идол.

Тази страст се оказа пагубна за някои, както се оказа за съквартиранта ми от онази вечер. Дори не бе дошъл да се повесели с останалите младежи и да усети тръпката от нощния живот на София, а бе останал да пише речи за предстоящото си изказване от трибуната.

Такива емоции и страсти бушуваха тогава. Цели 5-ма кандидати за поста лидер на Младежко ДПС (името бе избрано на конференцията) се явиха на същата конференция. Битката бе жестока. Спечели Карадайъ, а сред кандидатите беше и сегашният зам.-председател на партията и кмет на Кърджали Хасан Азис.

С членска маса от над 23 000 души бяхме най-голямата младежка политическа организация в Европа. Трибуната в залата на НДК бе като гладиаторска арена. Имаше битка, за да излезеш и изкажеш идеите си. Нямаше как времето да стигне за всички желаещи, защото бяха много.

Идеалисти, но не само! Тези младежи изнасяха тежестта на кампаниите за парламентарни и местни избори. Без тях победата бе немислима, а словата на Доган за младите бяха толкова много и толкова величави.

И на следващите конференции винаги имаше много кандидати и люти битки. Третата национална конференция, проведена през май 2003 година, бе спечелена от Салиха Емин, а три години по-късно, през 2006 година, тя загуби от Корман Исмаилов. Това бе и последната конференция, на която присъствах. Борбата за надмощие бе толкова непредвидима… Победата на Корман над Салиха бе изненадала дори Доган, който, на официалната вечеря след избора, ме бе поканил да седна до него, за да ме поздрави за победата с комплимента, че заслугата за тази победа е моя.

Такива бяха конференциите – истински и наситени с емоции. А сега какво? Все едно „избират“ президент на Северна Корея. Без изказвания, без идеи, без съревнование. Конно надбягване, но с един кон! Какво бъдеще очаква Движението, ако редиците му се попълнят от безформена маса от хора?

Едва ли това е била идеята на Доган, когато не смогваше да прехвали младите.

Quo Vadis, МДПС?

*Quō vādis- популярна латинска фраза, която се превежда като „Къде отиваш?“


Един активист на Младежко ДПС от „едно време“, по-доброто


24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0