Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Навъсен, уморен, ядосан.
Бойко Борисов 17 години по-късно и с минус 1,2 млн. души подкрепа. Големият губещ. Срив на партията до под 40 мандата.
Обвини ДПС, обвини ПП-ДБ, обвини кой ли не. Размина се само на марсианците.
Виновен си е Борисов. И неговият танц. През всички тези години. Танц с две назад, винаги спрямо т.нар. „десни от паветата“.
„Идваха в кабинета ми и искаха да приключват Борисов, ама сами не можели, аз трябвало да им помогна. Изгоних ги“. Думи на Делян Пеевски отпреди месеци /цитат по памет/. Борисов не чу. „Държи се като бащица с тях. Все ги брани, и като направят някоя беля, той замита след тях“/по памет/. Пак думи на лидера на ДПС, Борисов пак не чу.
Пазарджик, избори, започна да разбира накъде върви работата, но вече бе късно.
Борисов не разбра, че този танц за толкова години, с толкова прегръдки през министерски кресла с „десните от паветата“, е пагубен.
Днес тези, които му бяха толкова верни, един по един сега напускат потъващия кораб. По лични причини. Ако резултатите бяха други, личното нямаше да се намеси. Клиентелисти.
Борисов не спря с танците. Някои дори с приклякания. Може да се сърди сам на себе си.
А, дойде на власт с истинска еуфория. Не като сегашната, която бе единствено в главите на „лизаторите“.
2009-а година, над 1,6 млн. гласа за ГЕРБ. Генерирали обаче 116 депутатски места заради последната висока избирателна активност – 60 на сто.
Днес Радев има 131 мандата с малко на 1,4 млн. гласа. Активност, отново ниска – 51 процента. „Еуфорията“ за Радев е 44,5 % от 51 на сто гласували.
След еуфорията идват танците. Митът за „месиите“ много бързо обаче се разбива.
Добре е Радев да започне с анализите. Примерите са пред него. Защото пътят на славата винаги е много, много кратък. Дори само до следващото „дерби“.
