Пощальонът Сали Хасан: Демокрацията направи живота труден! Всеки има мобилен телефон, но страшно много останаха неграмотни!

Пощальонът Сали Хасан: Демокрацията направи живота труден! Всеки има мобилен телефон, но страшно много останаха неграмотни!

24rodopi.bg/Регион „Преди 1989 г. животът беше по-спокоен. Вярно, че смяната на имената беше лошо решение. Вярно, че при тоталитарния режим имаше по-

24rodopi.bg/Регион

„Преди 1989 г. животът беше по-спокоен. Вярно, че смяната на имената беше лошо решение. Вярно, че при тоталитарния режим имаше по-строги неща, но социалната политика беше по-добра“, казва в ефира на БНР Сали Хасан от крумовградското село Токачка. Някой може да определи професията му като отмираща. Той е пощальон. Или по-скоро сега е и началник, и служител, и всичко в пощата на селото, а и на околните, немалко села.

Работи в пощата от близо 35 години. Ще станат толкова през август. Има и мнение по важните теми на деня. Хем му се иска да се изкаже, хем се притеснява да не изпусне някоя излишна дума. Че „сега всяка дума се анализира – и негативна, и позитивна, от горе“, от властимащите, смята Сали. Споделя с тъга, че селото умира. И не само село Токачка, а целият район.

Според наблюденията на Сали мобилните телефони, които навлязоха широко в живота, ни отчуждиха. Демокрацията, по оценката му, е направила живота по-труден. „Абонацията (абонаментът за вестници – б. р.)намаля. GSM-ът изпревари всичко. Хората не четат, ама остават неграмотни“, коментира началникът на пощата.

Куриерските услуги са „изяли хляба“ на пощальоните, е тъжната констатация. Хората си изпращат всичко, но и писмата, и пратките чувствително са намалели в сравнение с предишните години. Колетите са основно с хранителни продукти и пътуват най-често към „вътрешността на страната“, казва Сали. А писмата са най-вече от и за институции.

В селото не са само възрастни хора, има все пак по-млади, на средна възраст, но голямата част са в чужбина, на Запад.

На Запад, подчертава Сали, не бягат на Изток. И пита защо? Реторично. Разказва, че заради скъпотията вече хората в селото и района са се отказали да отглеждат тютюн – основен поминък в близкото минало. 100 – 120 лв. струва един чувал тор – това е тройно-четворно повече. Кой може да си го позволи, пита Сали и подчертава, че всички от управляващите и досега, и сега си прехвърлят вината за ситуацията, в която е държавата, а животът на хората – все по-труден.

На снимката: Сали Хасан. Снимка: Галина Стефанова, БНР

COMMENTS

WORDPRESS: 0