Помните ли „Доган – не се ебавам“: Моделът „Доминация на САЩ“ не може да остане, утвърждаването на Русия е необратим процес

24rodopi.com/Коментари
Русия-Украйна-ЕС-САЩ… Светът все по-ясно върви към добре познатия двуполюсен вариант. Преди време Владимир Путин нарече разпада на Съветския съюз най-голямата геополитическа грешка на 20 век. Идеята-балансът на силите бе нарушен и това позволи на САЩ да се превърне в световен доминант.
И тук, може би е моментът, в който е добре да си припомним фрагмент от онази реч на Ахмед Доган пред „елита на ДПС“, в която той рече „несе ебавам“, и след която Лютви Местан буквално бе „гилотиниран“ (Защо това беше началото на най-тежката битка на Доган и защо това беше неговият връх в политиката, излизаща извън пределите на България – някой друг път, б. р.).

17 декември, 2015 година:
„Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето, според мен, е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.
За първи път съм притеснен.., въпреки че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейският съюз и страните членки първо не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето – ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва след това. ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си.
Всичко се прави инерциално. ЕС няма необходимия за развитието си инвестиционен ресурс. Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална суперобщност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военният бюджет на САЩ е 600-650 млрд. …Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети.
Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. Досега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение…
Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава и то много сериозно, придобивайки много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС… Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е? Аз само ви съветвам – не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.
С други думи, световният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние „заспи“ и се чуди какво да прави и къде да се закачи“.