Политика „Parla piu piano…“, Бойко или Ахмед, все тая

Политика „Parla piu piano…“, Бойко или Ахмед, все тая

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Никой не обича истината „Parla piu piano…“ Говори по-тихо. Превод на една музикална тема от филма „Кръстникът“. „Г

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество

Никой не обича истината

Parla piu piano…“

Говори по-тихо. Превод на една музикална тема от филма „Кръстникът“. „Говори по-тихо и се приближи по-близо до мен“, продължава италианският текст в изпълнение на Джани Моранди.

Сицилианска любов за мафията като семейна сага. Романтика с много кръв.

Класика за поколения. Изключителен роман на Марио Пузо. Филмиран от 33-годишния тогава Франсис Форд Копола. Лента, която го превръща в световноизвестно име. А всички мимики и жестове на Марлон Брандо, изиграл дон Вито Корлеоне, в най-имитираните. За жалост и от политици…

Дотук с историята за сълзи, рози и оръжия, в която лошите са все по-добрите.

 

Ахмед за Бойко и усещания

 

„Той не разбира политиката. Но я усеща инстинктивно и се наглася спрямо нея“. Думи на Ахмед Доган за Бойко Борисов (цитат по памет) в един телевизионен очерк за последния.

Усещане и инстинкт. Водещи. Това е България в момента. Нагласяне и гъзонаместничество на подходящото място. Никакво разбиране за каквото и да било.

Тук корупцията се измерва в усещане, несправедливостите в целия им спектър също. Тук икономическият подем и ръст също са въпрос на усещане. Но в цифри и стъкмистика. Тук дори населението е въпрос на усещане. На хартия сме бетер китайска провинция, но реално… Едни и същи лица по улиците. Избирателните списъци са живото доказателство. За мъртвите души. Или избягалите тела. Битие на две равнозначни понятия.

Всичко започна в началото на 90-те…

 

Първият поискан рушвет срути цялата държава

 

Инвеститор пристига в едно населено място в Родопите и иска да купи изоставени, обречени сгради. Местният, едва прохождащ, партиен велможа протяга ръка за 20 000 лева рушвет, за да „стане работата“. Меракът соц миналото да се превърне в работещи цехове угасва. Бизнесът на първия не включва хрантутене на треторазрядни чиновници, каквото представлява вторият. И си тръгва.

От сградите са останали сега само основите.

Една кратка история, случила се малко след зората на демокрацията. Когато идеологията вече бе отстъпила на алчността и тарикатлъка. Когато всякакви неудачници вече са се превърнали в партиен масив, заклевайки се никога повече да не бъдат бедни, като напуснат родните села.

С течение на времето властта се материализираше все повече в пари, а подобни елементи станаха много, много богати. За сметка на родните им места.

Тази история я умножете по няколко хиляди и я пръснете из всяка точка на страната. Така ще добиете представа за размерите на некадърността, алчността, създаването на олигархията, монополите и цялата каста надменни отрепки, докопали се до властта.

 

Много кръстници, много копия

 

„Събира ни Главният. Всички сме парадни. Като на празник. Той е по шорти в кабинета и сърба шкембе чорба. Поставил е пистолет на огромното бюро, в десния край. В другия са опънати краката му. Сърба и обяснява кой какво трябва да свърши.

Неловко. Почувствахме се като на мафиотска сбирка…“.

Разказ от недалечното минало. Няма да споменаваме професиите на събралите се, както и длъжностите им. Досетете се сами.

Разказ от един бивш. Много вече са бивши. Защото всяко търпение си има граници.

Но тъпоумието няма.

 

Баирите и суджуците

 

Колко хора в страната слязоха от баирите и станаха политици, а партии и власт ги направиха милионери. Всякакви породи. Келепирджии, които след преяждането започнаха да създават калинките. Повсеместната корупция превърна и последните в обречени на охолство. Чиновникът вече е част от преторианската гвардия на всяка власт. Добре хранен, отглеждан, загладил косъм и винаги готов да излезе на улицата в защита на господарите, винаги готов да гласува за тях, винаги готов за всяка мръсна поръчка от същите.

Десетилетия наред се създаваше чудовището, наречено власт, чиито пипала бяха чиновниците. Скандалните заменки бяха само началото. Те отстъпиха на далаверите с еврофондове, разграбването на държавата, и облагодетелстването на определен кръг от хора, приближени на всяка власт. Докато не стигна дори до обезумялото щение за „четири тона суджук“, за да бъде помилван бизнеса. После последният стана основен спонсор, инак…

 


Как го иска шефката – вързан без крака…

 

Калинкаджиите са навсякъде. И рано или късно плодовете се берат. Кървави. Грозни, кисели, смърдящи.

„- Ало, добър вечер, шефът се обажда! Събери борците, че един досажда

– Тъй вярно шефке, слушам веднага. Кажи как го искаш?

– Вързан без крака“.

Така си припява онази полицайка, за която се твърди, че помогнала на наркомана, бивш футболист, да се укрие след като премаза две жени в София.

Въпросната дори гневно пуска постове в социалните мрежи, че истината щяла да излезе наяве, много хора щели да съжаляват и прочие.

Истината избожда очите и каквато и да е тя, стана ясно какво е менталното състояние на униформената, когато е без униформа. Визия на плеймейтка, пееща си мутренски песнички, въртейки белезници в ръка.

Истината в упадъка на всяко ниво в държавата.

Политици го играят биг босове, полицаи се мислят за мутри, футболисти се занимават с пласмент на дрога, учители пишат европроекти, земеделци станаха чиновници, чиновникът-кабинетен султан, медици-брокери на лекарства, и още, още примери, които всеки може да даде.

Как ли ще изглежда битката между татуирания дилър и онова, прокурорското синче, дето пребива хора в Перник, ако наградата е „шефката“?!

Някои елементи просто са родени, за да се съберат на едно място.

Кой е назначил подобна. Ако някой е внимавал във всичко преждеизброено, ще достигне до извода.

Тук невинни няма.

Всеки за всичко е виновен.

Достоевски.

Няма кой да чете. Има надписи по телата. Има чалга, има наши и ваши, има Наша работа. В превод на сицилиански „Коза ностра“.

И всеки опълчил се ще бъде пометен от „нашите и вашите“. Защото вкупом те се защитават.

 

Оглозганото евро

 

България пращаше специалисти, които да съграждат магистрали, напоителни инсталации, да проектират сгради в целия арабски свят. В момента страната ни няма една читава магистрала. Месец-два след лентата, следват кърпежите. Системата „наши кадри, наши фирми“ и пълнене на джобове с евросредства доведе до това. Ремонт след ремонта след строителството. Защото нищо не е наред. Изписват се едни пари, гради се с други, защото част от тях изчезват. Схема, позната вече и на тийнейджърите. Скоро време парите от Европа ще секнат, а насреща ще има едно голямо нищо. Инвестиции от бюджетни средства, били те и от ЕС, водят до измамен икономически растеж. След това балонът се пука и хвърля наред нелицеприятни течности в зависимост с коя изходна точка на тялото е бил надуван.

 

И последва…

 

България остана без най-ценния си ресурс-своя народ. Той умира, той се изнася. И няма връщане. Това, което е останало тук, е болно. Боледува здравната система, просветата, съдебната система, за политическата е излишно да говорим-абсолютен недъг в обществото. Образователният капацитет на държавата е сведен до минимум. „Да го е*а в чийза!“, вече е ежедневна лексика.

И за всичко това трябва да е „parla piu piano“, защото следва екзекуция.

Никой не обича истината. Особено тези, които създават собствени реалности. И се мислят за безсмъртни.

Но в един момент „Бърнамският лес ще проходи“ и „камъните ще закрещят“.

Но те не знаят. Те не четат. Те са господарите на мухите. Насекоми еднодневки.

На снимките:

-Марлон Брандо

-Томазо Бушета, чиито показания разбиха Коза Ностра. И най-добрият прокурор, като Джовани Фалконe, има нужда от своя Бушета. Няма друг начин за победа над злото

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0