Ерхан Алемдар/24rodopi.bg/Коментари/Политика
Българската политика отдавна не е спор за идеи. Тя е сцена, на която се редуват роли – спасители, жертви, строители и врагове.
Последното изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пред партийния актив във Велинград показа именно това: политика, превърната в лична драма.
Червеният килим и вечната заслуга
„Поздравления за Дара! Ако не бях построил залите, къде щяхте да опъвате червен килим?“ – реплика, която звучи едновременно като шега и като политическо кредо.
В нея прозира добре познатият модел: държавата като личен проект, инфраструктурата като лична заслуга, успехът на всеки – като производна на един човек.
Публичната инвестиция се превръща в политическа биография.
Певицата Дара се оказа просто декор в по-голям спектакъл – спектакъл на вечната благодарност, която обществото трябва да изпитва.
Политикът като мишена
По-сериозният тон дойде с твърденията за заплахи: „Сам си карам Шкодата…, направиха ме мишена…, проучват откъде минавам.“
Тук политиката окончателно напуска терена на управлението и влиза в жанра на политическия трилър. Лидерът вече не е просто опозиционер или бивш премиер – той е представен като преследвана фигура, почти герой в собствен филм за оцеляване.
Страхът става политическо послание.
А внушението е ясно: ако аз съм под заплаха, значи държавата също е.
Смяната на образа: от „силния човек“ към пилота
Контрастът с президента Румен Радев остава неизбежен.
След години, в които българската политика се идентифицираше със силов стил и улична реторика, на сцената се появи военен пилот – човек от институцията, а не от задкулисието.
Човек, който говори езици, а не диалекти на властта.
Първото му посещение като държавен глава бе в Германия – същата Германия, с която Борисов години наред демонстрираше близост чрез отношенията си с канцлера Ангела Меркел. Но символиката се промени: от снимки за легитимация към дипломатическо присъствие.
Българската политика – между митологията и умората
Истинският въпрос вече не е кой е прав. Въпросът е защо българската политика продължава да се върти около личности, а не около правила?
Един лидер говори за построени зали и заплахи срещу живота си. Друг олицетворява институционален стил и военна дисциплина.
А обществото остава между две епохи – тази на силния човек и тази на държавния образ.
И може би най-големият проблем не е кой говори по-силно, а че България все още слуша политиката като сериал, а не като управление.
Снимка: БГНЕС
