24rodopi.bg/Общество
Беше едно минало. Спомени, останали далеч. История за воля, която разбиваше скали, за да проправи път през тях. Железен, вечен.
Релси през канарите.
Но това е минало. Сега може да скланяме глави, доим животни и себе си, и каквото стане.
Чудно и странно.
Същества безволеви, понесли се по течението на буйните реки. И дори те да пресъхват, пак продължаваме да драпаме.
Имаше воля, сега има примирение.
Влакове няма. Остават крачките по релсите. И забитите погледи в тях. Глави празни от размисли, дори върху случващото се.
Летаргията и примирението на буйния народ, който иначе се сражава по пътищата и кръчмите.
Четете по-късно темата на 24rodopi.com:
„Корупция“ в буркани, оцеляване на кило
