Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество
6-и май. Гергьовден. Ден на храбростта на Българската армия.
Ще има парад. Не е новина. Ще бъде отразен. Не е новина.
Цялата ни бойна авиация ще бъде вдигната, възхищават се медии. Това е новина.
И в една от нац. телевизии правят направо мини филмче за един български пилот. Какво правил преди полет, на кого звънял като кацне.
Не той обаче е новината. България винаги е имала и ще има храбри пилоти. Можеха едни 30 секунди да отделят в емисиите за Димитър Списаревски, та да припомнят какво е смелост и храброст.
Не.
Новината не бе пилотът. Новината бе, че ще вдигне един Ф-16. Ще пилотира един от трите. Другите са на „паркинг“, както нарича летището един военен министър.
Бойна мощ в небето. И трите! Тримата, тричките, както щете за удобство.
По време на Втората световна война България разполага с 267 самолета. За един свален български, противникът плаща със 7 свои.
По време на Варшавския договор, България има 460 самолета. За целия 45-годишен период, в страната се използват над 3 300 летателни апарата.
Факти.
Днес ще има парад. Софиянци сигурно ще избягат към родната провинция. Да не стане някой сакатлък. Не дай Боже!
Като говорим за състоянието на армията, ВВС, все ми изниква в съзнанието разплаканото лице на Мони Паси при приемането ни в НАТО. Как се стичаха сълзите. И все ми се ще да мисля, че те бяха заради това, което чака армията ни. Ама не, май бяха от радост за същото.
Честит празник! Храбростта все пак не е в машините и технологиите. Тя е в сърцата. Пък дори ръцете да държат прашки и лъкове.
