Озаплатиха се, сега отначало: Не остана верица, има само джобица

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Сигурно беше и то се случи. Нима някой вярваше в обратното? Смел в мечтите и заблужденията си евролиберал, за когото

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество

Сигурно беше и то се случи. Нима някой вярваше в обратното? Смел в мечтите и заблужденията си евролиберал, за когото и в името на идеята „ценностите и цивилизационният избор“ в страната ще се натъкмят на хорото.

Айде бе.

Всичко приключи. 48-мият нефелен парламент остана в миналото. Но и в историята.

Близо 4 месеца мъки и сеир. Нищо съществено-освен оръжия, Украйна, американски реактори и прочие по плана на партньорите.

 

Озаплатиха се и приказката свърши.

 

Сега, някои могат и да крякнат за тази измислена думичка. В своя защита-партия стори същото, пръквайки една, и сега тя не излиза от всеки партиен лозунг, та за едно озаплатване ли?

Кой взел, взел. Болшинството народни представители и без друго са само за това там. Някои ще го откарат и до пенсия. Като Данчо, дето гледа като под хипноза от трибуната.

 

Сега започват дертовете.

 

Един куп абсолютни бездарници ще вдигнат кръвно, припотят възглавниците нощем, докато не стане ясно дали отново ще са в листите, ама на избираеми позиции. Голяма драма. Че по-аджамиите сигур и с кредити са се нахендрили, позовавайки се на мантрата „Правителство на всяка цена“, с основен уклон в съжденията-„не ми мърдат от 2 до 4 години вътре“.

Да, ама Херо Мустафа си тръгва и няма кой да ръководи евроатлантическа дружина. Идва другият, как му беше името, та той може и да сглоби следващ кабинет.

Нали все пак водещото в политиката от 30 години е „партньорството“. Батарясахме си самолетите, харизахме оръжията, дадохме милиарди за несъществуващи, да ви таковам и партньорите. Жив грабеж. С активно съучастие на родни тикви. Кухи, ама с пълни джобове.

Как няма да сме най-желаният партньор?

 


Всички плащаме вкупом гъзолизаческото упражнение

 

на разни Пасита, Плевни и де що се сетите по черешата зарзават. Защото само из нашенско плодно дръвче може да върже зеленчук. Или хора, от които чеп за зеле не става, да концентрират власт в ръцете си. Така хубаво сте го изпитали, че доказателствената част е безсмислена.

Всъщност, кахърите за листите няма да са особено големи. Правилото е „тъп и упорит“. Няма време за пазарене за места, че вотът ще е след два месеца. Пак ще са същите хубостници. Може би малко поразместени, някои непослушни извадени, други праволинейни комсомолци поставени на тяхно място. И готово. Старата песен на нов глас. Идват месиите! „Това са едни от най-важните избори. Трябва да спасим страната!“-това ще въртят цял месец по време на кампанията. Мен ако питате, предизборният маратон не трябва да бъде по-дълъг от седмица, максимум 10 дни. То е едно и също. Само време се губи. Нищо по-различно няма да чуете освен, че всичко е батак, а те са избавителите. А кой направи батака, еби му май…

 

Касаплъкът и професорът

 

Два от опитите за кабинет поне излъчиха проектопремиери. Хем „надпартийни“, хем партиите зад тях.

Първо бе професорът по медицина. Удари го на библейски притчи. Използва тази за цар Соломон и делбата на детето. Дето две майки спорили за него. И рекъл Соломон: „Дайте да го разсечем на две и така всяка ще получи по една половина“.

Хирург е човекът, касаплъка го влече. Кандидатът за премиер, не библейският цар. Идеята му бе да не се разсича родината, а заедно „да преодолеем бедата, в която сме изпаднали“.

И това бе ключовото. Дежа вю от три десетилетия. Подобен призив вече звучи кухо. Защо все е нужно да спасяваме, а нито веднъж не се посочиха виновните за „бедите“?! Та нима не са все едни и същи физиономии в парламента или сходни такива под една или друга форма?

Все подобни въпроси се въртят из електоралните глави. В които постепенно узрява отговорът, че беди и спасения са с един и същ произход.

Соломоновата притча звучи малко като „Осра*ме всичко, ама дай да заметен задружно“. „И нека тази любов надделее“.

Пък физиономиите все едни и същи. Довчера беди, днес спасение.

„Разсичането“ вече бе сторено. И над 60 на сто от населението не ще и да чуе за спасители. Търпението се изчерпи. В държавата на спасителите, в която един спасен няма.

 

Академикът

 

После дойде предложение №2. За да надцака опонентите втората по големина партия предложи за премиер академик.

Все учени хора!

Пък какво чудо бе през годините. Експървият рече, че бил прост, както хората, та затова се разбирал с тях. Следващият на поста реши и той да удари по Живковски и се престави като „Просто Киро“.

Не сколасаха нещата, та заложиха на професори, академици.

За жалост не разбраха главното.  На народа му опростяха нещата, опростачиха му се. Опротивяха му. Титлите вече нямат никакво значение. Важни са хората отзад. А те ясно се обрисуваха с думи, из собствените им уста, глави и прочие.

 

Дотук с лица и муцуни

 

Всичко това бе за пред електората. Все повече партийни слагачи от „елита“ си позволяват в прав текст из студията да наричат избирателните единици „прости и без право на мнение“. Защото те се гнусят от този народ. А бъдете сигурни, че преразказват мисловните полюции на господарите си.

Кандидатите са само за пред населението. Решенията-плод на единомислие в името на партньорите.

Затова първо гласуваха за оръжията, после за изборния кодекс, а след това се засилиха към Еврозоната…

 


Хърватите приеха еврото и…

 

пропищяха още в първите дни на годината. Удари ги пряко по джоба, а правителството по спешност започва да обсъжда мерки „черни списъци и замразяване на цените на широк спектър от продукти“.

Гледайте към западната част на полуострова и мислете за нас точно след една година. Сега из телевизиите ще се наредят всички видове експерти, някои от които и хабер си нямат, да ни обясняват как това в България няма да се случи. Само че родният задник знае и 2, и 200. И нищо помежду тях не го е пропуснало. Но експертизата из студиата е по списък и ще се кара наред.

Как беше в други държави?

Франция приема еврото през 2002 година при фиксиран курс от 6,5 франка за едно евро. Не след дълго това, което в магазините струва 6,5 франка, сменя табелката си на 6,5 евро.

Гърция. Курс от 350 драхми за едно евро. Цената на едно кафе в заведение-50 драхми. В еврозоната то става за денонощие 1 евро или 350 драхми…

В Шенгенското пространство не ни искат, но за Еврозоната обятията са отворени. Защо?

Премахването на националната валута означава тотално залепяне за ЕС. Чакат ни още много дългове, каквито има всяка една от държавите-членки. И доживот длъжници.

Апропо, има едни милиарди в резерв, които гарантират лева до този момент. Падне ли валутният борд, те ще бъдат докопани. От кого не е чак толкова трудна задача за разгадаване.

Идват избори. Ликувай, народе! Отново същите муцуняци, под формата на спасители. Но тези са добри. Месиите на доброто партньорство. Те ще ни спасят от предните, дето ни вкараха в белите, дей*а тяхната озаплатена верица. Или пък джобица. Ето още една нова думичка. Аман с тия фейсбук чуждици!

На снимките:

-Такива фланелки се продават, възхвала на простия

-Скална глава, ограничение, добитък, просната кожа-метафора за политическия живот

-Да разкараме и тоз проклет лев, само ни напомня за проклетата България

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0