24rodopi.bg/Общество/Регион
„Стадото сънувах, нищо друго. Овцете се търкаха една о друга. Чанове. Очите им в мен. Пърхащите уши. Преживящите челюсти. И пак очите. В мен. Вечно така.
Пррр, и тръгват. Все след мен. Каквото и да направя, те ми имат вяра. Вървят и скланят глави…“
***
„Обичам животните. Ежедневно съм с овцете. Не е лесно да ги отглеждаш, трябва да ги храниш, да ги доиш. Иска се много труд и желание. За съжаление в района има вълци и трябва да бъда много внимателен. Моят най-добър помощник е кучето ми Бойко“.
Това казва 63-годишният Веселин от Родопите.
Дълги години е бил миньор, сега е овчар.
В този занаят хората стават все по-малко. Стадата се топят…
През 1939 г. броят на овцете в България е достигал 9 027 915. По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 2022 г. общият им брой е 1 096 399, като в цифрата влизат овце майки, заплодени дзвизки и кочове.
Традиционно овцевъдството е съсредоточено предимно в Южна България, където през 2023 г. се отглеждат 65,6% от цялото поголовие. Над една четвърт от овцете майки се намират в Южен централен район. Към края на 2023 г. броят на стопанствата, отглеждащи овце и овце майки, е съответно с 19,1% и 18,3% под отчетения година по-рано.
***
Те са като нас. Същите като обществото. Целият елит, всички долни касти. Те са еднакви. Пърхат с уши и скланят глави. Вървят преживящи след пастира. Те се подчиняват безмълвно. Те нямат воля. Но носят блага. Вълна, мляко, месо.
И са готови да дадат всичко това, защото не осъзнават своята сила и своята важност.
Колко сходни са с хората!
Онези са същите. Постъпките им, умилението им, преклонението им.
Липсата на воля, сила, дух, ярост.
Овце…
Които вече са се стопили с 8 млн. за век. Хората в България пък са по-малко с 3 млн. за 35 години…
