От шивашките цехове в Кърджалийско до стадионите в Катар – роби, роби, роби

От шивашките цехове в Кърджалийско до стадионите в Катар – роби, роби, роби

24rodopi.bg/Общество „Ако работодателят ми не се държеше като робовладелец, аз и семейството ми още щяхме да живеем в Кърджали. Аз още щях да бъда ши

24rodopi.bg/Общество

„Ако работодателят ми не се държеше като робовладелец, аз и семейството ми още щяхме да живеем в Кърджали. Аз още щях да бъда шивачка, която не смее на гъкне и да работи извънредно“, пише до 24rodopi.com кърджалийка от Нидерландия. Работила е в големи шивашки цехове в Кърджали и Момчилград повече от 10 години.

Тихо работила, тихо напуснала и тихо заминала. Тя изпрати писмо до редакцията през август, в което злорадстваше, че един от бившите й работодатели е закъсал. Дължал пари и на работници, и на доставчици, и на държавата.

„Споразумяхме се“, че не си струва да се „рита паднал чорбаджия“ – „нито по-умен ще стане, нито по-човечен“. Съгласи се.

Днес с нейно позволение използваме част от писмото по друга тема, по-значима от кахърите на самозабравилия се „шивашки бос“.

„Ако не се държаха  с нас като с роби, ако ни плащаха навреме мизерните заплати, ако не ни караха да работим събота и неделя, а те да „затварят очите“ на проверяващите с рушвети, нямаше сега да изпаднат в ситуацията да реват, че нямат работници вече“, отбелязва нашенката.

Без да адвокатстваме на „кърджалийските експлоататори“, я питаме: „Нима на Запад няма експлоатация?“. „Има, със сигурност има. И вероятно по цял свят е така. Но има и огромна разлика – в Кърджалийско от 10 шивашки фирми 1 е читава, а на Запад на 100 читави фирми „черната овца“ е една, но и тя бързо влиза в час, защото законът и институциите работят“, отговаря бившата шивачка, която заедно с две приятелки са направили бригада за чистене по домовете. Мъжът й пък работи в строителството.

„Експлоатация“ е думата на месеца в цял свят, покрай Световното първенство по футбол, което в момента се провежда в Катар.

„Гастарбайтерите са били подлагани на огромна експлоатация. И това важи за повечето инфраструктурни обекти, построени за Световното първенство. Има множество сведения за мизерните условия, в които са били настанявани работниците, за изнудвачески договори и начисляване на незаконни хонорари на посреднически агенции“, пише „Дойче веле“.

„Чувствахме се като роби, всъщност бяхме по-зле от роби. Един роб поне получава нещо за ядене“, казва Нагиндар Ядав. Той е работил на строителната площадка на стадион „Ал Байт“ в продължение на близо година – между 2018 и 2019 г. Когато се връща в Непал, той разказва, че е трябвало да работи „поне по 10 часа на ден, а често и по 16 часа”.

Ядав твърди, че е имал право на месечна заплата в размер на 280 евро. Парите обаче се изплащали нередовно или изобщо не се изплащали. Той съобщава и за насилия от страна на началниците: „Когато започнахме работа там, видяхме как седем работници бяха жестоко пребити в офиса на компанията”.

Той разказва и за смърт. „Страхувахме се за безопасността си. Особено когато работехме на голяма височина”, казва Ядав. „Двама работници загинаха пред очите ми. Единият падна в асансьорната шахта, а другият – от крана. Те умряха на място. Бяхме в шок, отказахме да продължим да работим. Но началниците ни принудиха.“

През май 2019 г. Ядав подписва клетвена декларация, че няма да говори за смъртта на двамата работници, както прави и друг негов колега. Тогава ФИФА за първи път публично призна, че на строителните обекти за Световната купа са били нарушавани международните трудови стандарти. Преди това ФИФА винаги е отричала това. Също както и Организационният комитет на Световното първенство.

В свой скорошен доклад правозащитната организация “Equidem” изброява със задна дата множество случаи на дискриминация и експлоатация по строителните площадки на стадионите за Световното първенство по футбол.

„Работници по всички обекти са били заплашвани, че ако се оплачат от условията на труд или си поискат заплатите, ще бъдат докладвани на властите, че са избягали от работа или са откраднали нещо. Това е класическа ситуация на принудителен труд“, казва Мустафа Кадри, основател и управляващ директор на “Equidem“.

На снимката: Преди години се случи безумието за почетен гражданин на Кърджали да бъде обявен чужденец, който с европейски пари дойде да експлоатира в града край Арда. После изчезна и шивачките трябваше да доказват в съда трудовия си стаж във фалиралата фабрика

COMMENTS

WORDPRESS: 0