Самуил Крумов/24rodopi.bg/Общество
„… мисля, че и тази сетна проява на непокорство е свръх силите на тези изтискани и съсипани хора. Способността им да се борят рухна още преди неделята на изборите, когато се оживиха и започнаха да кроят планове и бяха сразени, но останаха с убеждението, че сами ръководят собствените си постъпки. Ала всичко това изглеждаше подготвено, нагласено, за да насочва събитията, които полека-лека щяха да ни доведат до…
Преди десет години, когато настъпи разрухата, дружните усилия на онези, които желаеха да се съвземат, биха били достатъчни, за да се изгради всичко наново. Достатъчно би било всички да излезем на опустошените от банановата компания полета; да почистим от бурени и да започнем пак отначало. Но окапалата шума беше научена да бъде търпелива; да не вярва нито в миналото, нито в бъдещето. Беше научена да вярва само в настоящия миг и в него да задоволява ненаситния си апетит. Не беше нужно много време, за да си дадем сметка, че шумата си беше отишла и че без нея не беше възможно да се започне отначало. Шумата беше донесла всичко и всичко беше отнесла със себе си. След нея остана само един неделен ден сред развалините на едно градче и вечният ингригант пред избори, който в последната нощ на Макондо бе сложил на площада четири дамаджани ракия за…“.
„Окапалата шума“, Габриел Гарсия Маркес.
Усещате ли чрез тези редове съвпадения? Заменете просто банановата компания с НПО-тата на Сорос. Народът с окапалата шума, разпиляна от ветровете във всички посоки на света. Дамаджаните с ракия, които да излекуват разрухата. Немощта на обществото.
