(Не)зависимости – Кобургите, русофобията и атлантизмът

Жельо Михов/24rodopi.bg/Коментари

1908 година, Велико Търново. Цар Фердинанд изчита манифеста, с който се обявява независимостта на България.

Четири години по-късно той и премиерът Иван Гешов са в основата на Балканския съюз срещу Османската империя. Началото на края на същата тази империя. Победи на храбростта, докато не идва 16 юни 1913 година. Премиерът Гешов отсъства, а Фердинанд нарежда зад гърба му на генерал Михаил Савов да атакува сръбските и гръцки позиции, давайки начало на Междусъюзническата война. И тя довежда до първата катастрофа, заради мегаломанията на един човек (да стане един ден император в Цариград). Национална катастрофа. 

След година, на премиерското място вече е инсталиран от Фердинанд Васил Радославов. Отявлен русофоб, който заедно с Кобурга пращат страната ни в лагера на Централните сили. Заради същата мегаломания, страха от Русия и чужди интереси, Фердинанд предопределя пътя към втората национална катастрофа. След това абдикира и си заминава. Михаил Савов и Васил Радославов пък прекарват старините си във Франция и Германия. Вторият дори с пенсия от германската държава. Иван Гешов умира в София. Не му се налага да бяга. Постъпил е достойно.

Една война води към друга. Започва Втората световна, а България отново е пратена в германския лагер. Един подарък от Хитлер-южна Добруджа. И поредна катастрофа. Въпреки участието си в Антихитлеристката коалиция във втората част на войната, България не е призната за победител. Съседите искат разпокъсване на държавата в тяхна полза. Думата на Сталин е решаваща и България не само, че не губи териториалната си цялост, но запазва и южна Добруджа. Знаете какво следва. Страната ни попада в съветската сфера на влияние. Индустриалното развитие е шеметно. До 89-а година, когато започва голямото разграбване. България вече се ориентира към лагера на западните сили. И прави това, което кажат те. До ден днешен…

Част от прехода става и третото поколение на Кобургите-Симеон… 

Виновниците за националните катастрофи винаги умират в спокойни старини в чужди държави. 

А вие си направете изводите доколко сме независими.

Честит празник, иначе!