Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментар
„Той беше старец, който излизаше за риба сам с лодката…, вече осемдесет и четири дни, без да улови нищо.“
Така започва „Старецът и морето“ на Хемингуей.
Историята за Сантяго.
Ърнест си пие кафето в хотел в Куба, когато чува двама доставчици на риба за кухнята да си приказват за мъжа, който се борил с огромен мерлин.
Останалото е талант. Едни 76 страници, които носят „Пулицър“ на Хемингуей. Най-доброто, което е писал. Останалото е една безкрайно дълга и скучна дописка.
Не искате ли живот като Сантяго?! В колибата, на брега на Карибско море, без телефони, без лукс, без света, единствено с тежката биография на плещите?!
Морето няма памет, то отмива всичко. То нашепва, вълните пляскат и пращат в унеса.
Колко трябва да се пише? 76 страници, 50, 20 или пет реда?
Съвсем малко. Повече не е нужно.
Какво е битието? Едните са като Сантяго в търсене на последния мерлин, другите пък все пропускат изгряващото слънце след фиестите на измамния разкош.
