24rodopi.bg/Общество
Има насилие. Има радост. Има болка, сълзи.
„Колко да се преживява едно и също? Всичко се повтаря, защото хората си останаха същите. Дали от пещерите, дали с телефони с шайба, дали със смартфони. Няма значение, няма и смисъл. Дежа вю.
Страстите, трепетите в душите, сърцата, алчният поглед в очите, искрицата на джоба-няма промяна.
Аз заспах и не исках да се събуждам в този свят на насилие.
Потреперих от ритника. Хващане за рамото. Разтърсване. Вик. Удар. Плюнки из устата. Гневни погледи.
Обществото искаше да се събудя от единия кошмар в другия.
Алтернатива никаква…
Четете темата на 24rodopi.com по-късно:
Овцете и хората – вълна, мляко, месо
