Алиджан Исмаил/24rodopi.bg/Общество
Забравете за класическите вълнени фигурки, които бабите ни правеха. Тази година по сергиите в Кърджали традицията отстъпи пред новата мода – мартеници тип „акрилен магнит“ с анимационни герои и странни надписи.
Най-новият хит сред децата (и не само) са мартеници с акули, пеещи „Тралала“, и балерина-капучина. Бяло-червеният конец е станал толкова тънък и символичен, че едва се забелязва зад огромните пластмасови картинки. Въпросът обаче остава: това все още ли е мартеница или просто евтин сувенир, закачен на конец?
„Децата искат това, което гледат в интернет. Ако не е акула или някоя фигурка която са видели в интернет, не го искат“, споделя един от търговците в града. И докато по-възрастните кърджалийци въздишат по автентичните ръчно правени мартеници, сергиите се пълнят с кич, произведен вероятно в далечен Китай, но опакован като „българска традиция“.
Проблемът не е само в естетиката. Тези пластмасови мартеници трудно ще се вържат на цъфнала овошка след седмица-две, без да заприличат на боклук, висящ от дървото.
В Кърджали днес всеки е с мартеница, но дали носим символа на здравето и пролетта, или просто поредния „модерен“ аксесоар? Може би е време да се запитаме дали „Тралала“ наистина носи същия късмет като усукания конец на Баба Марта.
