„Le vent, le cri“ – вятър има, а крясък?!

Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари

Гледах документален филм за живота на Еньо Мориконе. Един истински феномен за филмовата музика.

„Аз пишех сценария, Мориконе четеше и правеше нотите. Беше нещо невероятно, как той усещаше мелодията в сърцето си“, разказва един от работилите с него.

След десетки номинации, в крайна сметка му дават два Оскара за „зор заман“.

Всеки 30-ти мобилен телефон звъни с мелодия, писана от Мориконе.

Сетих се за един човек.

Един от любимите ми артисти. Именно защото не е артист. Той е боксьор. Кариерата му е случайност.

Жан Пол Белмондо. Не е красавец като Делон, но е мъжкарят във френското кино.

Спомних си филмът „Професионалистът“.

И в главата ми влезе отново Мориконе. Защото той е автор на музиката.

Сетих се и за „Le vent, le cri“. Вятърът, викът. Пак на гениалния италианец.

Сетих се и за нещата у дома.

Вятър има, но вик има ли?!