Сали Мюмюн/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Бяха години, когато режеше порциите на властта и дори се хвалеше с това. Живееше като падишах в сараи и се гнусеше от хората из нивите, наричайки ги „колективното тяло“. Своите сравняваше с плъхове в чувал, който периодично да разтръсква, че инак ще загризят неговия гръб (любимата му мъдрост).
Как бързо отминава земната слава. Промита с тонове алкохол, леки жени и разгул като в двореца на Калигула.
Днес той е просто един старик. Сако, „бейзболка“ на главата – като на разходка в пазарния ден на село.
Измъкнал се от килера на „демокрацията“, която създаде по свой образ и подобие, днес той заговорил за „единството и последователността в отстояването на ценностите на общността“.
Сякаш някога ги е разбирал тези думи. Морфичният му резонанс се разби и превърна в пяна още преди години в скалите на Росенец.
Как беше онова, „късно е, либе, за китка“. Колко плъхове останаха в чувала на гърба?!
