„Който заспива сит, докато съседът му е гладен, не е достигнал зрялата вяра, не е от нас!“

„Който заспива сит, докато съседът му е гладен, не е достигнал зрялата вяра, не е от нас!“

Ерхан Алемдар/24rodopi.bg/Общество   На днешната дата преди 1390 години (8 юни 632г.) светът загубва Пратеника  Мухаммед(Аллах да го благос

Ерхан Алемдар/24rodopi.bg/Общество

 

На днешната дата преди 1390 години (8 юни 632г.) светът загубва Пратеника  Мухаммед(Аллах да го благослови!). В Свещения Коран, в 21-ва Сура „Ал- Анбиа“, аят 107 се казва: „И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.“

Мюсюлманите определят значимостта на неговия живот за човечеството, цитирайки следните Слова на Всевишния Аллах, отправени към Него: „Ако не бях създал теб, О, Мухаммед, не бих създал Вселената.“

Едно от най-популярните прозвища на Пратеника Мухаммед (Аллах да го благослови!) е Хабибуллах, което значи „Любимецът на Аллах“.

Според Исляма той е последният пратеник и пророк*, изпратен да утвърди монотеистичните религии, проповядвани преди него от пратениците и пророците Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса), Исус (Иса) и други. Но е единственият, който се среща с Всевишния Аллах, когато се изкачва в небесата до Трона Му през нощта Мирадж.

През тази нощ той пътува на гърба на крилато бяло животно, подобно на муле и наречено Бурак, от храма „Месжиди-Харам“ в Мека до храма „Месжиди-Акса“ в Йерусалим. Там той изпълнява молитвата намаз, начело на всички предишни пратеници и пророци, които по някакъв странен начин се озовали в храма. Последвалото  изкачване на  Пратеника в небесата, където се среща с Всевишния Аллах, е известно като Мирадж.

В Свещения Коран това небесно пътешествие е описано в 53-та Сура „Ан-Наджм“ (Звездата) в аятите от 1 до 18.

Нощното пътешествие от Мека до Йерусалим, което е осъществено в 27-та нощ на месец Реджеб през 621 година и е наречено „Исра“, също е потвърдено в свещената книга – в първия аят на 17-та Сура „Ал-Исра“ (Нощното пътешествие), който гласи: 

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия“.

Точната дата на рождението на Пратеника Мухаммед (Аллах да го благослови!) не е известна, понеже ислямското летоброене Хиджра, използващо лунния календар с 354 дена в годината, започва от 16 юли 622 година. На тази дата се приема да е ден първи от месец първи (Мухаррем) от година първа. 

Като за начало на летоброенето се приема преселението на Пратеника от Мека в Медина. Той влиза в град Медина на 27 септември 622 година, в 12-ия ден на месец Ребиул-еввел по старото летоброене (който е третия поред месец след Мухаррем и Сафер).

За дата на рождението на Пратеника ислямския свят приема нощта на 11-ия срещу 12-тия ден на месец Ребиул-еввел, като се знае, че  денят е понеделник. Годината е същата, в която е бил проведен военният поход на Абисинския владетел на Йемен Абраха срещу храма Кааба в Мека с голяма армия,  включваща военни слонове, известна като „Годината на Слона“.

Историците не са единодушни в коя година точно се е случило събитието: 570 или 571. Но ислямският свят е приел изчислението на египетския астроном Махмуд Паша, според което изчисление датата на рождението на Пратеника се пада 20 (или 22) април 571 година.

За датата на смъртта на Пратеника Мухаммед (Аллах да го благослови!) учените и историците са единодушни – 8 юни 632 година, понеделник. 

Само три месеца преди това над 124 хиляди души се събират да слушат прощалното му слово, произнесено в долината Арафат в Мека на 8 март 632 година.

Всевишният Аллах веднъж пита Любимеца си дали иска да запълни долината  Арафат със злато. На което Пратеникът отговаря: „Не искам това, Господи! Вместо това, искам един ден да съм гладен и един ден да съм сит. Когато огладнея, да отправям молитви към Теб, когато се заситя, да ти благодаря и да те благославям.“

Всевишният приема тази молитва и докрая на живота си Пратеникът не е бил три последователни дни заситен. 

Един ден в стаята му влиза неговият близък приятел Юмер, който по-късно ще стане вторият халиф на Ислямския халифат. Пратеникът спи, а Юмер за миг оглежда стаята. Цялото ѝ обзавеждане е една обработена кожа и торбичка с няколко шепи ечемик. 

При вида на тази гледка, Юмер започва да плаче и риданията му събуждат Пратеника. При неговото изправяне, Юмер забелязва по тялото му следи от заседнала кръв, причинени от рогозката. Разридава се още по-силно, поклащайки неустоимо раменете си.

Пратеникът, учуден, го пита:

„Защо плачеш“? Отговорът е: „Ей, Пратенико на Аллах, народът на Иран кара императорите си да живеят в сараи, византийските кайсери са потопени в лукс и блясък, а ти, който си Пратеникът на Аллах… Позволи ни, и ние…“

Схващайки накъде бие, Мухаммед (Аллах да го благослови!) го прекъсва с тъжна усмивка и с благ знак на ръката цитира аят 64 от 29-та Сура „Ал- Анкебут“ от Свещения Коран:

„Този, земният живот, е само забава и игра. А Сетният дом е вечният, ако знаят.“

И продължава: „Не би ли искал, ей, Юмер, земният живот да бъде техен, а Сетният да бъде наш!… „

На снимката: Съвременна възстановка на дома на Пратеника Мухаммед (Аллах да го благослови!)

* Разликата между пратениците и пророците е, че на първите са низпославани свещени книги от Всевишния Аллах

COMMENTS

WORDPRESS: 0