Кой запали фабриката на комунистите в Бенковски – Мохамед или Държавна сигурност!?

24rodopi.bg/Общество

За Мохамед Узункъш е разказвано много. За опожарения цех в района на кирковското село Бенковски по времето на „Възродителния процес“ се знае твърде малко. Но пожарът променя живота на Мохамед. Днес той е категоричен, че социалистическото имущество било унищожено от тайните служби на комунистическия режим…

Той е роден като Мохамед Юсеинов Юсуфов в Народна република България през 1957 г. 27 години по-късно животът му се преобръща – насила променят името му на Митко Асенов Йосифов.

Само няколко седмици след свалянето на Тодор Живков, на 29 декември 1989 година, имената и правата на турците са възстановени. Или поне формално е така, защото в административната реалност това не става толкова лесно.Тогава Мохамед отново получава родното си име, но хората сами започват да му променят фамилията – вече е известен не като Юсуфов, а като Узункъш. На турски това означава „дълга зима“. Така се казва нелегалната организация, която той създава през 80-те – „Дългата зима“. Заради дейността си той е осъден на 20 г. затвор, разказва Десислава Димитрова от „Свободна Европа“.

На 24 декември 1984 г., когато в Кърджалийски окръг навлизат бетеери и 1400 въоръжени униформени, Мохамед е 27-годишен, женен, с две деца – на 6 и 7 г. Работи като строителен работник и свири на китара на сватби и тържества.

На 26 декември той и хиляди други турци се събират пред Партийния дом в неговото село – Бенковски, за да потърсят правата си.

„Не можехме да повярваме, че ще го направят по толкова брутален начин. Стреляха, хора бяха убити“, разказа той пред „Свободна Европа“.

По същото време в село Могиляне загива 17-месечното момиченце Тюркян, леля му, която го носи на гърба си, е ранена, а мъж и жена също са убити. Днес на името на Тюркян има чешма, до която всяка година на 26 декември се прави възпоменание.

След този ден Узункъш и сподвижниците му започват нелегална дейност в опит да изнесат информация извън България. Той лично говори пред забраненото тогава Радио Свободна Европа и още е благодарен за онази възможност.

Скоро обаче Държавна сигурност (ДС) разбира за плановете им.

Арестуват го през февруари 1986 г. заедно с още стотина души от общо 400-те членове на „Дългата зима“. Той разказва, че ДС е организирала умишлен пожар в Бенковски и е намерила „свидетели“, че именно той стои зад него. При първия разпит го обвиняват, че е шпионин и терорист. Той пита имат ли доказателства.

„Единият извади от куфарче маркуч, каза: „Ето ти доказателството“ и започна бой – с маркуча, с юмруци, с ритници“, спомня си Узункъш.

Само след седмица съдебен процес той и още 8 души са осъдени на затвор – за организиране на терористична, шпионска и противодържавна дейност. Неговата присъда е най-голяма – 20 години, 3 години изселване след това, както и конфискация на имуществото.

Изпращат го в Софийския централен затвор. 15 месеца той прекарва в единична килия без светлина. За първи път му позволяват да се изкъпе след 100 дни, със студена вода. Побоите обаче са чести. Оцелява с молитви: „Взеха ми достойнството, но аз им казах, че от този затвор ще изляза с турско име“.

Слаб като скелет, той е преместен първо в Старозагорския, а след това в Пазарджишкия затвор.

Излиза на свобода през юли 1990 година и заминава за Бурса.