Самуил Крумов/24rodopi.bg/Коментари/Общество
Когато не остане достатъчно естествен, идва времето на изкуствения… интелект.
Теорията на Ницше в друг прочит. Свръхчовекът, който отрича Бог, защото сам е станал такъв, твърди „големият философ на Запада“. Чието съществуване завърша трагично.
Нямаха нужда от Бог, вече нямат нужда и от човек.
Трагедията на една цивилизация, която все още не осъзнава докъде може да стигне всичко това…
***
Той е бил години наред в Европа. Учил, творил, наблюдавал, анализирал. Прибира се към родния си остров в Егея. След като стъпва на брега, отива при първия духовник, за да го поздрави.
„-Много години прекара в чужбина-какво става там, какво видя?…-каза най-сетне митрополитът.
-Много неща, хубави и лоши, владико, разбъркани… Откъде да захвана?
-Вярват ли в Бога? Това ми кажи.
-Вярват в едно ново божество, сурово и много силно, което може би един ден ще стане всемогъщо.
-Кое е то?
-Науката.
-Разум без душа, това ще рече-дявол.
-Навлязохме в страшното съзвездие на Скорпиона, на дявола, владико.
-Другите хора, може, но ние-не. Ние имаме един идеал, една вяра, която стои по-високо от личността и е противоположна на интереса, тя е само сълзи и жертви. Не сме излезли още ние от съзвездието Господне…“
Никос Казандзакис, „Капитан Михалис“.
***
Кое ще ни погуби по-бързо – липсата на вяра или единствената вяра в надценените ни възможности?
Снимка: pixabay
